Евелина и Станислава спяха заедно в едно огромно легло. Когато легнеха в него направо се изгубваха под завивките.
Тази вечер двете момичета бяха много шумни и весели. Тичаха, подскачаха, бяха неукротими.
Когато ги сложиха да спят, те продължаваха да бъбрят и да се смеят.
Баща им се ядоса много. Влезе в стаята при тях и кресна:
– Млъквайте и заспивайте веднага. Като квачки сте, когато снасят яйца. Дигате шум чак до небето.
– Но тя продължава да говори, – запротестира Евелина.
Станислава за да се защити бързо отговори:
– Това е, защото тя продължава да ме слуша.
Така си е, ако не те слушат, ще продължиш ли да говориш?!
Когато копнеем да чуем Бог, покорството ни помага да се фокусираме върху Него.
Успокояваме мислите си и се вслушваме, но само след като започнем да се молим и четем Писанието.
Чрез молитва и Словото можем да спрем и да обърнем внимание на Бога.
Бъдете сигурни, че тогава Той ще ви говори.
Бог може да ни каже толкова много неща чрез молитва, Слово, обстоятелства и общение с другите.
Помолете Го:
– Господи, продължавай да ми говориш, докато се науча да слушам и да Ти отговарям подобаващо.
