Че ще имаме изпитания в живота си, за това не се съмнявайте изобщо, но Бог ще ги използва, за да ни освободи.

В действителност това, което другите очакват от нас ще ни пороби, но Божията цел е да бъдем свободни. Бог ще използва всяка ситуация, за да ни освободи от очакванията и мненията на другите.

В Библията се казва: „Направил си да яздят човеци върху главите ни. Преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе на богато място“.

Бог иска да бъдем свободни. В Библията се казва, че истината ще ни направи свободни. Но истината често идва с висока цена.

Това може да бъде заболяване на близък или самите ние да се разболеем, загуба на работа  или любим, …… но Бог е с нас през цялото време на изпитанието ни.

Понякога Той използва трудните времена, за да ни отучи от пристрастеността към одобрението на другите хора.

Когато се разхождаха между тях цареше топлота и разбирателство. Споделяха мисли, мнения, чувства. Избягваха да се докосват, за да не застрашат нещо много ценно и крехко между тях.

– Наистина ли трябваше да съборите параклиса? – попита Марина, като се вглеждаше в недовършената постройка пред тях.

– Смятате, че искам да унищожа Борислав или да му навредя? – попита Младен като се усмихна едва забележимо. – Параклисът е лека и неустойчива постройка. На няколко пъти в него изби вода. Освен това свещениците искат по-голяма църква, тъй като поклонниците на това място значително се увеличиха и нарастват със всяка измината година.

– Няма ли друго решение? – въпросът на Марина прозвуча по-скоро като молба.

– Мислите ли, че архитектите, които обсъждаха подробно въпроса,  щяха да се съгласят параклиса да бъде съборен, ако наистина имаше друго решение? – Погледна я с укор Младен. – Разберете, архитектурата е като живота. Старото трябва да умре, за да се появи новото.

– Но параклисът бе най-доброто произведение на Борислав от годините, когато за първи път е започнал да строи, – не отстъпваше лесно от мнението си Марина. – Той съдържа неговият младежки устрем. Нима не може да се запази токова произведение от уважения към самия творец? Как бихте реагирали, ако събореха ваш строеж, в който сте вложили целия си ентусиазъм и плам?

Младен поклати глава:

– Болезнено, но съм убеден, че подобно уважение не трябва да има. В архитектурата това е забранено. Тя изисква респект само към произведението. Дали трябва да остане или да отстъпи място на новото?

– Нима произведението е по-важно от човека?

– Да, в архитектурата е така, – спокойно каза Младен. – Това изкуство не е като другите, защото е сбор от всички изкуства. Нито една църква, палат или дворец не е творение единствено на архитекта. В създаването на една сграда участват много на брой и различни хора: архитекти, чертожници, каменоделци, дърводелци, зидари ….. Всеки дава своя принос за завършване на сградата. Всички работят заедно, обединени от една идея. Чрез това взаимодействие не само се създава нова сграда, но се усъвършенстват и обновяват уменията, вещината и майсторството.

Марина замълча и се опита да осъзнае дълбочината на казаното.

Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как  правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.