Британският дизайнер и архитект Дан Рузгард смята, че бъдещите постижения на човечеството трябва да са тясно преплетени с природата, създавайки уникална симбиоза между човешката мисъл и стихиите.
През последните няколко години Рузгард и неговото бюро, заедно с екипа на Stony Brook от университета са работили по проекта за флуоресцентни дървета. И наскоро обявиха първите успехи.
В резултат на многобройни експерименти инженерите са получили генетично модифицирани растения, чиито геном съдържа фрагменти от ДНК, които са отговорни за производството на излъчващия светлина пигмент луциферин. Такава пигмент, например, имат някои видове медуза или светулки, които светят в тъмното.
Според авторите на проекта, дърветата с този пигмент могат да произвеждат светлина в тъмното, което позволява значително да се спестява осветлението за градовете в бъдеще. Първите фиданки на светещи дървета вече са получени.
За работи над проекта дизайнерите е трябвало да се преместят в САЩ, където законите за експериментиране с ГМО са много по-слабо изразени, отколкото в Европа. Кога ще се появят такива дървета в околния пейзаж не се съобщава.

Поредният бурен морски вятър духаше със все сила, докато се провеждаше поредното събрание на въздържателите. Този път то намери място в един много студен салон.

Дъждът блъскаше по прозорците, а вятарът огъваше дърветата и пръскаше мокрите листа по стъклата, но ораторът беше вдъхновен, а публиката ентусиазирана.

– Че алкохолът не е хранителен…., – загърмя гласът на скоро реформиралия се пияница, доскорошен капитан на потънал кораб, – Че води до нездавословно буйстване….Че втвърдява мозъчните тъкани е доказано от всеки научен анализ. Питайте всеки корабен капитан, какво предизвиква бунтовете на кораба и той ще ви каже – алкохола. Попитайте в полицията, кое прави хората престъпници? Отговорът отново е алкохолът. Помиследе за разходите! Колко хляб може да се купи с пари похарчени за тази упойваща течност? А колко домове могат да се построят за тези, които нямат покрив над главата си?

Публиката възторжено аплодираше капитана, който се отегли за да направи място на следващия говорител. На стената беше проектиран екран и слушателите очакваха, освен приказки, да станат свидетеле на някакво шоу.

Следващия оратор се оказа доста ревностен към каузата:

– Практикуването на лично въздържание не е нещо ново. Опасността идва от опита да се живее с пиене.

Той посочи осветеното тяло и каза:

– С помощта на този мощен микроскоп върху екрана ще получите доказателството, че поглъщането на дестилиран спирт е равносилно на пиенето на отрова. Чрез опияняващата течност разтройваш ума си, разбиваш семейството си, дори не прощаваш и на собствено си тяло, защото чрез алкохола го унищожаваш.. Погледнете на екрана. Под микроскопа поставям тази чаша с чиста вода. В нея виждате множество плуващи микроби.

С капкомер той бръкна в гърлото на бутилка с уиски, засмука от течността, а след това капна върху чистата вода в чашата. Водата се изпълни с тъмни кафяви облаци, а микробите се разбягаха към краищата на стъклото, но спасение за тях нямаше. Гърчеха се, свиваха се, замръзваха на едно място и накрая умираха.

Един заклет пияница седнал близо до екрана потръпна и извика:

– Гнусни гадини, никога няма да глътна вода, без да има уиски в нея.

Страното е, че той едва днес се бе съгласил да посети едно такова събрание, но когато видя гърчещите се микроби, у него се затвърди мисълта: „Никакво отказване от алкохола, той ще ме пази от всякаква гад!“

Добре, че смъртта на тези „гадинки“, се възприе от повечето в събранието, като заплаха за собствения им живот. Те повярваха, че ако не оставят алкохола, ги очаква бавна и мъчителна смърт.

В главите на нашите деца се въртят само компютри, програми, интернет игри, ……. и какво ли не от този род. Имам чувството, че всяко от тях се ражда с желание бързо да седне пред монитора и да затрака по клавиатурата.
А, не, …., май нещо обърках. Новите технологии предлагат вече само с движение на пръста да отваряш програми, менюта, ….
Какво да се прави, живеем във век, където технологиите проникват в семействата и заробват мислите ни и тези на децата ни.
Ето ви един пример от ежедневието.
Син пита майка си:
– Мамо, вярно ли е, че програмата, когато деинсталираме, стигнем до небето и там се инсталира на много голяма машина, която никога не забъгва ..?

Всеки от нас има съвест, която съди всяка наша мисъл, дума и действие. Тя може да бъде чувствителна, неразвита или изкривена в зависимост от това, как я използваме и колко я слушаме.
Човешката съвест може да бъде поразена от греха. За това тя не винаги може да служи за надежден наставник. Нашата съвест трябва да се очиства от Господа. Тя трябва да се възпитавя и осъвършенства спрямо Божието Слово. Ако ние изцяло не сме предани на Христос, сатана може значително да изкриви съвеста ни, така че да бъркаме доброто и злото.
Но въпреки че тя е слаба, съвестта е изключително важна за нас. С нейна помощ Бог ни предупреждава за опасностите. Всеки от нас изпитвайки се след извършване на грях, чувства вина.
Не отхвърляйте зова на съвестта. Замислете се над това, което тя ви изобличава. Признайте греха си и никога не го повтаряйте!

Николай даде знак на сервитьора и поръча две безалкохолни. Милена се ядоса, защото очакваше поне бренди или едно мартини, но си замълча.

– Искам да разбереш едно, – започна Николай, когато сервитьорът се отегли, – Бог не иска да причинява зло или страдание, а винаги гледа да ни избави от него. Понякога страданието ни се дължи на глупавите грешки, които правим в живота, но то е напълно неизмеримо с прегрешението. За това човек трябва много да внимава какво ще каже или направи. Всеки жъне, каквото е посял.

Хиколай я погледна. Погледа ѝ невиждащо блуждаеши нанакъде.

– Забелязвам, че си постигнала положителен резултат от неприятното преживяване през, което си преминала. Доказателство за това е, че си започнала да си задаваш съществени въпроси. Всичките ти размишления ще имат резултат, ако се обърнеш към Бога. Само Той може да ти помогне да преодолееш преживяванията си в тази трагедия. Той ще изцели раната ти. Ше загърбиш миналото и отново ще почнеш да живееш и да обичаш. Мъничкото познание, което си придобила по такъв болезнен начин, трябва да ти помогне да разбереш, защо Бог те е създал и да избереш правилния път към истинското щастие.

Николй се въодушеви, той ясно виждаше нещата и искаше и тя да ги види и разбере.

– Щастието не се състои в това да бъдеш такава, каквато другите искат да бъдеш. Не трябва да отговаряш на модните приумици на едно преходно общество. Не ти внушавам, че трябва да се разделиш със всичките си пари, да отидеш в Индия и да станеш като майка Терез. Ти можеш да запазиш професията си и отново да трупаш пари. Парите са неутрални. Важното е какво човек върши с тях.

Милена мълчеше, забила поглед в масата. Николай я разбираше и искаше да ѝ помогне. За него тя не бе просто позната.

Николай прибра падналия върху очите си кичур и продължи внимателно, като следеше реакциите ѝ:

– Милена, ако се помириш с Бога, ще разбереш, че тъмните сили нямат последната дума. Нима не разбираш, че разпъването на кръста е било последвано от възкресение? Всичко може да бъде сътворено от Бога чрез Неговата съзидателна воля. Няма толкова мрачна тъмнина, през която да не може да проникне светлината Му. Но трябва да започнеш да действаш.

Изведнъж Николай си спомни една мисъл, засмя се, погледна Милена и я каза на глас:

– Всичко, което е необходимо на злото да триумфира, е хората да не правят нищо.

Последва дълга пауза. Милена вдигна глава и каза:

– Как да променя живота си?

– Не изпадай в паника. Господ не иска да съствиш бизнес план за няколко часа, без добре да го обмислиш. Първо откажи се от алкохола, за да можеш трезво да помислиш върху нещата.

Последните лъчи се губеха в облаците, а здрача спускаше бавно своята тъмна пелена.

Погледа ѝ се проясни и Милена започна да гледа по-ведро. Тя  вече знаеше какво да направи. Не веднъж бяха говорили за това, но то някак си ѝ се бе изплъзвало. Предстоеше ѝ едно дълго пътуване. Пътуване към истината и светлината.