Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.

Това е съоръжение в Тайланд, което поразява със своята грандиозност и безмисленост. Съчетава в себе си измислени детайли, грубост, красота и величие едновременно с гниене, срутване и разрушение.
От края на Студената война до наши дни светът е под влиянието на западната цивилизация, като се набляга на материализма и преданост към напредъка на технологиите. Много естествени площадки са били опустошени. Така хората се стремят да преминат от старите ценности към такива, в който нравствената и духовна удовлетвореност са неуместни. Опита да се контролира природата е превърнала много хора в егоистични идивидуалисти, които се унищожават взаимно в една непрекъсната война и икономически грабеж.
Този храм на истината насърчава цивилизованият свят да се движи и възпитава в себе си религиозни и философски мисли. Той създава доброта, притегля към религиите, философиите и изкуството. Човек не може да се роди и да съществува без създател.
Храмът на истината представя седем създателя изобразени в дървени скулптори. Те са Небе, Земя, Майка, Баща, Луна, Слънце и Звезди.
На върха има четири елемента, които отговарят на идеалния свят и са съгласувани с източната философия.
Този храм е бил създаден, за да се гарантира, че хората могат да се съберат и да признаят седемте създатели и четирите елемента, които ще доведат, всеки човек и целия свят като цяло, до един идеален свят.
Храмът не представлява една религия, това е опит да се съчетаят националните и религиозните традиции на съседните страни.
Размерите му са колосални. Висок е 105 метра и абсолютно всичко е покрито с дърворезба.

Любовта по природа е жертвоготовна, а хората се страхуват да жертват, защото това изисква от тях повече любов. Удоволствайки се в „малкото“ любов ние се лишаваме от възможността да бъдем щастливи. Колкото е по-малко любовта, толкова по-малко щастие изпитваме.
Например, човек обича сладолед. Това е напълно здравословно отношение към вкусните лакомства, за тази любов големи жертви не трябват, освен наличните в джоба пари. Щастието в този случай се топи по-бързо от поредната порция сладолед, особено след поредната пломба в устата ти.
Ето ви и друг пример. Човек обича музиката. За изпитване на щастие тук има много по-оптимистични перспективи. Има различни видове музика и човек може да ѝ се наслаждава много повече, отколкото на сладоледа. Но за такава любов се изискват определени усилия. За да изпитваш щастие от музиката е необходимо да се научиш да я разбираш. Тази вид любов изисква времето, силите и вниманието ти.
Любовта към една жена може да направи мъжът щастлив за цял живот. Но за такова щастие, той трябва да ѝ посвети целия си живот. Да дели с нея проблемите, трудностите и недостатъците. Това не е лесно, но това е цената на щастието.
Тайната на щастието се състои във вниманието, което отделяме един на друг. Щастието в живота се дължи на отделените минути, усмивката, комплимент казан на място, безбройните добри мисли и искрени чувства.

Горещината ни изненада през късните есенни дни. Това, като че ли допълваше притесненията на едра с посивели коси жена. Тя седеше и чакаше мъжа си да дойде след повикването на лекаря.
Мислите й прескачаха като светкавица в главата й: „Дано не е нещо сериозно…..Какво ли стана с детето на брат ми, какво нещо само на четири годинки е…..Дъщерята дали се е прибрала?….Забравих да и оставя бележка….дано не се е притеснила, че ме няма в къщи“.
Изведнъж близката врява, която огласяше помещението я изкара от размислите й.
Хора на средна възраст, мъж и две жени силно крещяха на възрастна жена, облечена в протъркан халат и избеляла пижама, свила се на две в количка, слушаща тъжно упреците им.
Думите на тези хора заливаха болната:
– Защо не ни каза? Все мълчиш и нищо не казваш. Защо все в последният момент ще ни уведомяват? Да беше казала по-рано щяхме да дойдем дати помогнем……
Вместо думи на съчувствие и подкрепа се лееше поток от обвинения и оскърбления.
Жената станала неволен свидетел на свадата не се сдържа и като почна…..
– Не ви ли е срам, да се нахвърляте така върху нея. Та тя е мълчала и не е казала, за да не ви притеснява. Знаела е, че всеки от вас си има достатъчно грижи и не е искала да добавя допълнителен товар в живота ви. Погрижете се за нея, успокойте я! Та тя ви е майка.
Някакво чувство на вина мина през лицата на хората. Говора им стана тих, спокоен, излъчващ мир и любов.
Жената ги гледаше, а потока от мисли пое в ново русло: „Нима човек, когато се чувствува виновен и гузен, трябва да се нахвърля върху другите с обвинения? Това ли е защитата им?….Хубаво е, че хората се осъзнават и намират правилния път“.