Като начало нека да уточня какво точно имам в предвид. Всички преминаваме през това.
Вие заспивате и започвате да „летите“, не можете вече да контролирате мислите си, а те започват да генерират сън и изведнъж опаааа …… Неочаквано рязко „падате“ и се събуждате.
Дори не знам как да назова това явление….
За него съществува сложно непреводимо словосъчетание „hupnicjerk“, но ние все едно стигаме до въпроса: „Защо става именно така?“
Отговор естествено няма, но съществуват теории, които се мъчат да обеснят това явление.
Според една от тях, организмът е изработил такава реакция, защото имало е време, когато сме спали по клоните, по скалите или на други „удобни“ височини.
Това се случва, когато човек започва да заспива, с други думи тялото напълно се отпуска, т.е. това е пряк механизъм, който ни спасява при падане от високи места по време на сън.
Но човек не е спал толкова често на такива места, за да си изгради такъв рефлекс.
Други учени предполагат, че това забавя всички процеси в организма, но за това няма никакви доказателства.
Въпроса остава открит. Вие също можете да предложите някоя хипотеза. Ако я докажете, ще сте първия, който ще знае, защо се получава така.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.

При новите изследвания на учени от Торонто се изяснило, че ако почистването на къщата носи удоволствие, то се стимулира самоконтрола, независимо от степента на умората.
Никой не спори, че след тежък изморителен работен ден е много по-удобно да седнеш пред телевизора или компютъра и да си поръчаш пица. Но ако човек се хване да почисти стаята си, това ще укрепи волята му.
Самоконтролът позволява да се преодолеят мислите и емоциите, за да може човек да адаптира поведението си в различни моменти от живота си.
Учените отбелязват, че когато човек е уморен преоритетите му се изменят. Той не е склонен да направи необходимото и прави само това, което му се харесва. Превръщането на нужното действие в любимо, стимулира самоконтрола даже при висока степен на умора.
Нещо повече, почистването, миенето на съдовете и подовете, косенето на тревата и изхвърлято на боклука – всички тези видове физическа активност могат да бъдат използвани срещу излишните килограми.

Не си мислете, че някой е по-умен или по-сръчен от вас. Просто те са почнали по-рано да се упражняват.
Понякога записвам неща, които като купчини смутени мисли нахлуват в главата ми. Написаното не винаги е най-доброто, но аз съм доволна, че някой пълзи по тези редове и това му е интересно.
Всичко тръгва от идеята и опира до очакванията. Иска ти се да направиш най-доброто, най-същественото, така че да грабнеш сърцата на хората. Лошото е, че винаги сме притиснати от срокове, но винаги в нас е останала сила, да възобновим опитите си, дава ни се още един шанс през оставащите дни от живот ни.
Зачеркнете големите неща и обърнете поглед към важните. Вярвам, че това ти звучи доста мотивиращо, така че то е достатъчно да отвлече желанието ти да сливаш времето си с разни боклуци и да насочи вниманието ти към нещо по-рационално.
Основното нещо е човек да има цел. Когато човек има такава, разбира стойността на времето.
„Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните, но на всичките се случва според времето и случая“ (Екл. 9 : 11).

Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.