Всеки ден Благой хранеше едно улично кото. То всяка сутрин идваше под прозореца му и мяукаше, а Благой му хвърляще нещо за ядане.
Един ден се случи нещо странно.
Котето беше измаукало, той беше отворил процореца си и както обикновенно му хвърли храна. Но след няколко минути мяукането се повтори, след това още веднъж.
Благой се учуди:
– Два пъти на ден това коте до сега не ме е тревожило.
И тогава той реши да види този лакомник.
Когато погледна през прозореца Благой се изненада. Там нямаше никакво коте. На клонче беше кацнала врана и издаваше звук подобен на мяукане.
Така Благой беше измамен от една врана. Сега ще трябва да я храни зараду остроумието и находчивостта ѝ.

В китайския град Шенян е открит магазин за премахване на стреса. Сега именно жителките на града, изпитващи силен стрес, могат да влязат за минути в новия магазин, за да „изпуснат малко пара“, като разбият или счупят някои машинарии с „удар“.
Магазин за облекчаване на стреса се намира в един от моловете в Шенянг. За да стигнат до него, купувачите трябва да получат специален талон, който се издава само за тези клиенти, които направят покупка в търговския център за определена сума.
На всеки посетител на магазина, дошъл да се освободите от стреса, се дава мотоциклетна каска и ръкавици, за да се осигури неговата безопасност.
В рамките на една минута му е позволено да удари и да унищожи всеки продукт в магазина, като по този начин премахне натрупаната агресия, гняв и стрес.
Ех, да можехме сега да сме в този магазин, нищо че е в Китай, за да се освободим от стреса натрупал се в нас!

Това, че човек може да работи осем часа без прекъсване, може да се мисли само там, където човек се се смята за малък винт към огромна машина.
Днес бизнесмените все повече разбират, че на работещите трябва да се дава почивка по време на работния процес. Така се появило кабинка на HAWORTH Calmspace.
Компанията HAWORTH е известна в целия свят с качеството на необичайни, но стилни и комфортни мебели. Новото кабинка Calmspace е създадено предимно за офиси. Но тази мебел е предназначена не за работа, а за почивка.
Всеки човек работещ в офис знае, че понякога посред работното време му се доспива. Тогава за каква продуктивност на работния процес можем да говорим тук? Вместо да се измъчва човек, не може ли малко да подремне. Десет – педнадесет минути са напълно достатъчни, за да си отдъхнем и да се върнем на работното място с подновени сили.
Тази кабинка може да се постави във офиса. Тя е защитена от външен звук и светлина. Такаче в нея, човек се чувства в пълен покой.

Предлагам ви нова главоблъсканица:
С помощта на 4 и 7 минутен пясъчен часовник да отмерите точно 9 минути.
Само на пръв поглед изглежда трудно. Прочетете още един път задачата и разберете условието, преди да пристъпите към решението. Време е да напрегнете малко мозъка си, преди да сверите отговора си с този, който ще изпиша по-долу, но не преди това. Бъдете честни и мислете! Дори не са ви нужни истински пясъчни часовници.
Отговор: 1. Пуснете 4 и 7 минутния пясъчен часовник едновременно.
2. Когато 4 минутния часовник свърши пясъка си, обърнете го пак да отмерва своите 4 минути.
3. Когато 7 минутния часовник свърши пясъка си, също го обърнете, за да отброява нови 7 минути. В този момент в 4 минутния часовник в горната му половина е останал пясък, който се равнява на 1 минута(общо време 7 минути).
4. Когато 4 минутния часовник се изпразни, преобърнете 7 минутния, където в долната му половина има пясък за 1 минута (общо време 8 минути).
5. Когато 7 минутния часовник се изпразни, са изминали точно 9 минути.
Възможно е да предложите и други решения, но се старайте те да са с по-малко на брой ходове.

– Ако получиш само пет минути с Бога насаме, какво би си поискал?

Той се огледа и се заслуша в нещо, сякаш се консултураше с някого.

– Най-напред бих помолил следното: „Ако някой се нуждае от помощ в моето семейство, дай му изходен път. Насочвай ги от време на време.

– Добре, до тук една минута.

– Следващите три минути бих помолил Бог да ги даде на някой, който страда и се нуждае от любов и съвет.

– Отказваш се от цели три минути?

– А ако някой наистина има нужда от тях?

– Добре, остава ти още една минута.

– През тази последна минута ще кажа: „Господи, много добри неща съм направил. Следвал съм учението Ти и така съм го предавал на другите. Обичал съм семейството си. Смятали са ме за добър човек. Та сега, каква ми е наградата за всичко това?

– И какво смяташ, че ще ти отговори Бог?

– „Награда? Каква награда? Всичко, което изброи, се изискваше да го правиш!“