Те бяха заможни хора. Основната им радост бе осемгодишният им син. Той бе красиво русо момче, с очи като небето. Казваше се Стоян, но му викаха Таньо.

Веднъж Симеон Давидов им дойде на гости. Таньо веднага се появи пред него меч на кръста, шлем на главата и пистолет в ръката.

Симеон го взе на колените си и го попита:

– Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Аз ще бъда Валтер, – каза момчето.

– А кой е този Валтер? – попита госта.

Момчето изтича до библиотеката, извади една книга в зелена подвързия и я подаде на Симеон.

На обложката на книгата бе изобразен главатар на банда. Изглежда той се казваше Валтер, а книгата разказваше за неговите разбойнически набези.

„От какво се вдъхновява това момче?!“ – помисли си Симеон.
А майката на момчето го гледаше с умиление и му се усмихваше. Тя бе горда с войнствения вид на сина си.

Изминаха двадесет години и малкото момче осъществи своите мечти. Дали се е усмихнала тогава майка му?

И самият Симеон бе отбелязал пред родителите на малкото момче:

– Четенето на лоши книги и гледането на безнравствени филми ще доведат до лоши последствия в живота на вашия син.

Бащата на Таньо се бе усмихнал снизходително:

– Та той е още дете. Какви последствия?

– Ако синът ви не чете е лошо, но ако книгите, които чете и филмите, които гледа, не му показват добър пример, е още по лошо. Каквото допуснете да стигне до детското сърце, такова ще покълне в него и ще даде съответен плод. Затова внимавайте какво допускате до сина си!

Болестите идват внезапно и ни изненадват. Понякога те тежат като дамоклев меч над главите ни. Това е още по-неприятно, когато такива неприятности споходят твой най-добър приятел.

Росен наскоро разбра, че Явор е болен от левкемия и е постъпил в болницата за химиотерапия. Те се познаваха от деца и бяха неразделни, докато всеки пое пътя в живота си.

Росен реши да посети приятеля си в болницата. Докато пътуваше натам, се питаше: “ Каква ли ще бъде реакцията му като ме види?“

Росен често посещаваше болни, това бе свързано с работата му. Той бе пастор на една църква. В повечето случаи такива срещи преминаваха неопределено.

Росен бе виждал в очите на безнадежно болните гняв, ужас, тъга, …, а той трябваше да ги насърчава и успокоява.

„Явор винаги е бил оптимист, – каза си Росен, – той винаги е гледал позитивно на нещата, но сега …..Дали пак ще има прекрасното настроение, с което не се разделяше никога?“

Оказа се, че Росен напразно се е притеснявал. Това първо посещение при приятеля му бе много насърчаващо, както и останалите през следващите няколко седмици.

В повечето случаи Явор беше весел, посрещаше хората, които го посещават радостно и се шегуваше с персонала на болницата. Макар и да не знаеше какви точно процедури го очакваха, той не губеше своя мир.

Още при първата им среща Росен го попита направо:

– Не се ли страхуваш? Живота ти е към своя край.

Явор се усмихна и отговори на приятеля си:

– Ако това е краят, добре. От какво да се страхувам. Аз зная къде отивам.

Това бяха думи изпълнени с вяра. Прекрасен пример за хората, които го заобикаляха.

Явор знаеше, че всички преминаваме през изпитания, но щом сме приели Спасителя, Той никога няма да ни остави сами.

Това е, което ни учи Библията е за всички. Ако не сте приложили Божието Слово в живота си, не сте изучавали Библията по начина, по който Бог е искал това.

Бог ни е дал Библията, за да ни преобрази, а не просто да ни информира. Това трябва да ни даде по-голямо сърце, а не по-голяма глава. С други думи, Бог иска нашата вяра да се отрази в поведението ни.

Целта на Библията е да ни показва какво не е наред в живота ни или как да живеем. Бог ни е дал Своето Слово за основно трансформиране на живота ни.

Библията описва себе си по различни начини. Например, тя нарича себе си чук, меч и скалпел. Всички тези инструменти са предназначени да направят радикални промени. Бог иска Библията да промени драстично живота ни.

Библията също описва Божията истина като мляко, вода, хляб, и месо. Какво означават всички тези неща? Ако не ядем или пием редовно, ще умрем. Ние не сме били предназначени да живеят без Библията.

Тя е от съществено значение за нас, защото ни дава живот.

Бог ни е дал Живото Слово, Исус, за да бъдем усъвършенствани във вярата си и да ни подготви да живеем чрез Него.

Тази дума има френски произход и се превежда като „сдъвкана хартия“.

Материалът е образуван от смес на влакна и свързващи инградиенти.

От папиемаше се правят манекени, играчки, маски, сувенири, дори и мебели. Професионалистите правят от него удивителни неща, които могат да се запазят векове, без да загубят своята привлекателност.

За родина на папиемаше се смята Китай, където при разкопки са намерени военни доспехи, направени от този материал.

Още през втори век до нашата ера, такива брони са защитавали войните от стрели или удари от меч.

От Китай папиемаше попаднал в Япония и Персия, а от там в средата на 17 век се появил и в Европа.
Особена популярност новият материал е придобил във Франция, от където се появило и неговото съвременно название.

Първоначално от папиемаше са правели кукли.

Библията ни учи, че ние, като вярващи, трябва да спечелим нови души, докато Исус дойде.

„Да завоювам или да окупирам“ е военен термин, който означава да овладеят или контролирам победените войски и територии. Ако искаме да се направи това ефективно, повечето от нас ще трябва да признаем, че Исус вече е спечелил.

И това е така. Сатана е претърпял вече поражение. Той е победен на Голгота. Не ние трябва  да се защитаваме, а той.

Нещо повече, Исус ви е дал Своето оръжие и меч, за да държите победения дявол на мястото му.

Може да си слаб или кльощав, но ако се подчинявате на Бога, дяволът ще бяга от вас.

Дръжте дявола в такова положение, в което противникът само да се защитава и завоювайте нови земи и люде, докато дойде Исус.