Най-добре е да си купите майонеза в стъклен съд. Пластмасови опаковки не винаги са полезни, те могат да отделят вредни вещества.
Качествената майонеза трябва да бъде еднородна, кремообразна и гъста, допускат се и единични мехурчета въздух. Цветът на соса трябва да бъде бял до кремавожълт.
За да проверите майонезата си, извадете в чинийка майонеза колкото гръцки орех и я оставете така 5 минути. Ако през това време майонезата се е разтекла, означава, че в нея има много вода, ако изглежда много гъста, възможно е в нея да има нишесте. А за наличие на нишесте можете да капнете малко йод. Ако майонезата посинее, в нея наистина има нишесте.
Наличието на бучки или наслоявания говори за нарушение в приготвянето на майонезата или изтекъл срок за годност. Обикновено срока за съхраняване на майонеза в затворена опаковка е 2-3 месеца. Ако масата на соса се разтича то са нарушени условията за съхранението му или технологията на приготвянето му.

Във водна среда може да се наблюдава сонолуминисценция, т.е. превръщането на звука в светлина.
За целта във водата трябва да се постави резонатор, създаващ постоянна ултразвукова сферичена вълна.
През фазата на разреждане вълна поради много ниско налягане образува кавитационен балон, който расте известно време, а след това във фазата на компресия бързо се разпада.
В този момент в центъра на балона има проблясък на светлина и наблюдателят вижда постоянно синкаво сияние, тъй като мехурчетата се генерират и сриват при много високи скорости.
Според наложилата се в научните среди гледна точка, даденото излъчване има термична природа.

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.

Английски учен Джоузеф Пристли през 1767 се интересуват от естеството на мехурчета, които се издигат на повърхността по време на ферментацията на бира.

Над бирената вана той поставил чаша с вода, която после опитал на вкус, Забелязал, че тя въздейства освежаващо.

Пристли открил не друго, а въглеродния диоксид, който днес се използва при производството на безалкохолните напитки.

Пет години по-късно ученият публикувал своя статия, в която описал много по-добър метод за получаване на въглероден диоксид от взаимодействието на сярна киселина с варовик.

Облекчаването на автомобилните детайли, позволяващо да се снизи разхода на гориво и намаляване на емисиите в атмосферата е основен проблем сред автомобилистите. Източник на вдъхновение за работещите в това направление инженери послужило парченце от порест шоколад. Идеята се състои в това, че произведените пластмасови детайли, за да намалят теглото си в тях се инжектират газови мехурчета.
Говорейки за метални изделия, намаляване на теглото им може да се постигне чрез използване на друг тип или клас от метал. Преходът към по-трайни и по-леки материали метал могат значително да намалят собственото тегло на превозното средство. Но лекотата на пластмасови части обикновено води до нежелани последици като загуба на сила, издръжливост, намаляване и влошаването на функционални свойства.
На специалистите им се отдало да намерят оригинален подход, който се състои в следното. При отливане на детайлите се използва технологията MuCell, подобна на впръскаването на мехурчета въздух в пластмасата. Получава се метал с пореста микроструктура.
Обемът на автомобилните емисии в околната среда зависи до голяма степен от такива показатели, като масата на превозното средство. Неговото намаляване води до икономия на гориво.
В последните 30 години коли станаха все по-тежки, поради появата на допълнително оборудване и рязко затягане на изискванията за сигурност.
Освен това, технологията MuCell  има следните предимства: отливането на пластмасовите части става при по-ниско налягане и се е увеличил броя на частите, произведени за единица време. Ускореното производство и повишената му ефективност водят до съкращение на енергопотреблението и намаляване на емисиите от промишлеността.
Като част от програмата за опазване на околната среда се предвижда през 2020г. да се намали масата на произвеждани автомобили не по-малки от 100кг и много по-големи модели до 300кг.