За неосведомения човек думата гибон не означава нищо.
Някой може да предположи, че това е митично животно или някакъв специфичен механизъм.
Думата гибон е пряко свързана с миналите битки и представлява кошница пълна с камъни или парчета от скали.
По времето на появата си служи като изкуствена преграда, стена от укрепления за защита на войниците от куршуми и шрапнели.
Но такъв род войни приключиха, човечеството се поуспокои и гибонът намери по мирни приложения.
Той е станал елемент от ландшафтния дизайн.

Учените са измислили как да накарат растенията да се развиват по-бързо и да носят плодове през цялата година. В природата съществуват циркадните ритми, дължащи се на промяната на деня и нощта, както и биохимични, физиологични и поведенчески процеси в телата ни. Цикличност от 24 часа на вътрешния часовник е не само при хората, но и при животните и растенията.
Изследователи от Йелския университет са идентифицирали ключовия генетичен механизъм, който кара циркадния часовник да работи. Става въпрос за култура, която ще расте целогодишно независимо от територията.
Растенията имат  сутрешни и вечерни гени, които потискат в зависимост от времето на деня. По този начин те завършват 24-часов цикъл. Главна роля в потискането играе нощния ген DET1. Авторът на изследването Сан Лау казва, че растенията, които произвеждат по-малко от DET1, цъфтят по-рано, поради по-бързо им „тиктакане „.
Фермерите често се оплакват от ограниченията на сезона: лято било недостатъчно, зимата пък дълга. Учените твърдят, че решаването на този проблем е въпрос на време.
След като са разбрали циркадния ритъм на културите, изследователите ще отделят картофи, който ще дават реколта по всяко време на годината, и навсякъде по земята.

Учени от университета в Калифорния са намерили начин да направят зърнените култури устойчиви срещу наводнения.
Изправени пред липсата на кислород, растенията не могат да понасят продължително наводнение, което води до рязко намаляване на добивите. Изследователите са идентифицирали молекуляреният механизъм, чрез който растенията понасят недостиг на кислород. Този механизъм контролира ключовите протеини на растенията, което ги прави нестабилни, когато нивото на кислорода е нормално. А когато корените или летораслите са във водата, и съдържанието на кислород намалява, тези протеини се стабилизират.
Когато в клетките на растението недостига кислород, те не могат ефективно да произвежда аденозин трифосфат, високо енергийната молекула, използвана за съхранение на енергия. И тъй като растението губи способността си да произвежда достатъчно енергия за поддържане на нормалния растеж, той се опитва по различни начини: например, изразходва енергийните запаси, поради което производството на аденозин трифосфат разрушава повече захар. Тези промени в обмяната на веществата са характерни за низкокислороден стрес на растителните и животинските клетки. Този процес е подобен на възпроизвеждането на млечна киселина по време на тренировки.
В настоящия експерименти са използвани Arabidopsis, малки цъфтящи растения, широко използван в биологичните лаборатории. Чрез манипулиране на геном SUB1A учените са направили, така че растенията да остават живи и при наводнения. Изследователите се надявам, че в рамките на следващите десет години, биолози ще се научат да се справят с отворения механизъм и ще създадат нови сортове култури, които ще бъдат устойчиви на наводнения.
От резултатът ще се възползват земеделските производители, което ще се отрази на пазара и потребителите.

Последните изследвания на учените за това, как настроението влияе върху организма, порази и най-големите скептици. Установено било, че мръщенето, „злонамерено“ свити устни и „изпепеляващ“ поглед могат значително да повлияят на кардиограмата на човека. Ако този човек си спомни нещо приятно или си помисли за нещо, което повече от всичко му се иска, показателите на приборите рязко ще се изменят в положителна посока. Най-ефективното „лекарство“ при болен човек е истинския смях. Именно той се смята за най-мощния механизъм за оцеляване. Човешкият мозък по време на смях произвежда ендорфини – така наречените „щастливи хормони“. А те, на свой ред, силно засяга имунната система на организма. Подобряват функцията на сърдечно-съдовата и дихателната система, влияе и на храносмилателните органи. Смехът е в състояние да премахне негативни аспекти, като страх, срам, гняв. Той има силно въздействие върху цялото тяло, и върху човешката психика. Смехът увеличава мозъчната дейност десетократно, подобрява паметта, концентрацията на вниманието, нормализира кръвното налягане и сърдечния ритъм. Дори една проста усмивка се отразява на процеса на нормализиране на дишането и мускулния тонус на тялото. Преминаването от усмивка към активен смях въздейства като анестезия. Причината за това, се крие във веществото намиращо се в клетките на човешкия мозък, което въздейства подобно на морфина. То се отделя при смеещ се човек и има успокояващо въздействие. Достатъчно е човек да си спомни за нещо приятно и в мозъка му започват да се отделят невротрансмитери. Учените разпознават над 60 броя от тях, като серотин, допамин, норадреналин, ендорфин,….

Тази дума е измислена от Йозеф Чапек, брат на Карел Чапек преди 90 години.
Повечето смятат, че думата робот идва от работа, но това не е вярно. Чешката дума робот означава крепостен селянин, който във всичко се покорява на господаря си.
Самият  Чапек искал да нарече робота си „лаборатория“, но името му изглеждало някак пресилено. Тогава брат му предложил думата „робот“ и по-късно тя се наложила, като международно означение на обслужващ механизъм.
Един интересен детайл относно тази дума е, че на чешки се използва за неодушевени предмети, а в художествената литература се стремят да ни убедят, че е живо същество.
Чешките коректори отдавна са взели това за даденост.