На първия фестивал за съвременно изкуство, който се е провел в Индия, известен художник е представил инсталация направена във формата на водовъртеж инсталиран директно в стаята. Фунията прилича на бездънна дупка, която привлича зрителите и насочва погледите им към кипящата чернота.
Кочи-muziris biennale е първият фестивал на съвременно изкуство, който се провежда в Индия. В него са взели участие 94 автори от 30 страни, които са представили работата си в областта на живописта, скулптурата, инсталациите и киното.
Известният индийски художник и скулптор Аниш Капур в своето биенале е представил новата си инсталация, озаглавена „The Descent“ – „Спускане“. Арт инсталация прилича на голяма водовъртеж намиращ се точно в средата на стаята.
Фунията е разположена на територията на руините на военния форт Кочи. За да изпълни замисъла си Аниш Капур е трябвало да копае истинска яма и да я напълни с вода. Освен това, вътре в импровизирания басейн е инсталиран механизъм, който кара вода, да се движи в една посока. Въпреки че наглед е просто устройство, то създава зашеметяващ ефект. Зрителите намиращи се до водовъртежа, просто не могат да откъснат очите си от него. Стува им се, че под водата се намира цяла бездна.
Друга не по-малко интересна, но далеч по-известна постановка на  индийски скулптор е инсталация „Cloud Gate“, която се намира в центъра на Чикаго. Според автора, за създаването ѝ е бил вдъхновен от капка живак.

Въпреки лошото време Катя и Ники потеглиха с колата. Вятарът се опитваше да ги отнесе, но те следваха точно пътя към дома на Румен, който ги беше поканил тази вечер на гости.

Когато стигнаха, външната лампа светеше, а Румен ги очакваше на вратата. Вътре беше топло и уютно. Румен се извини и за малко остави гостите сами.

Стаята беше доста голяма. На стените ѝ имаше множество картини, предимно от майстори на четката.

Катя хвана Ники за ръката и го заведе пред един голям акварел. На него се виждаха много макове във градина.

– Ето това е, – каза Катя, – макове, котки, седящи по градинските зидове. Прекрасно изпълнение, независимо от темата

Румен се върна с две чаши в ръце и застана пред картината.

– Изглежда това много ви харесва? – попита той.

– Хубава е, – каза Катя. –  Изглежда много харесвате маковете?

– Да, така е, – потвърди Румен. – Жалко е, че се разпадат, когато ги откъснеш.

– Просто защитен механисъм, – отбеляза Катя и хвърли поглед на Ники.

– Розите би трябвало да се поучат от тях – засмя се Ники. –  Очевидно тръните не са достатъчни.

– Съвършената красота трябва да остане недокосната, – намеси се Румен.

Тримата стояха дълго време пред картината. Всеки беше потънал в мислите си.

„АвтоВАЗ“ няма намерение да прави промени в дизайна на LADA Kalina, с които ще бъде в състояние да предотврати проникването на котките в отделението на двигателя. В компанията твърдят, че няма стандарти за безопасността на дребни животни.
Представителят на „АвтоВАЗ“, призна, че „при разработването на бъдещите модели може би инженерите ще вземат това предвид.“ В същото време, производителите на автомобили в света не практикуват допълнителни бариери, предназначени да предотвратяват проникването на котки и други дребни животни под капака.
По-рано, с молба за монтирането на защита в отделението на двигателя на колата се обърнали спасители от Толиати. Според тях една такава ревизия е необходимо поради факта, че котките се катерят под капака на колата, за да се стоплят, но при стартиране на двигателя, сериозно се нараняват.
Според ръководителя на станцията „Център за гражданска защита“ Андрей Дербенев, конструкцията на LADA Kalina е проектирана така, че животните могат лесно да попаднат в двигателното отделение. В момента, в който водачът стартира двигателя, котки попадат под ремъка на газоразпределителния механизъм.
„През септември сме спасили из под капака“ Калин „десет котки. И това е само в случаите, когато са се обадили. Случва се, шофьорите сами да се справят със ситуацията и изваждат от там попадналите животни“- каза Дербенев.

Изследователите са установили, че растенията „разбират“, когато  някой се опитва да ги яде и отделят защитни химикали, за да  спрат процеса.
Учени от университета на Мисури са установили, че растенията  чувстват характерните вибрации, когато някой започне да ги дъвче и дори се опитват да се защитят. Механизмът на това „осезание“ все още не е ясен.
В експеримента учените хранили гъсеници с растение от рода на зелето и записвали колебанията, които възникнали при яденето на растението. След това те възпроизвели тези слаби колебания на растения, които не били нападнати от гъсеници и те реагирали, като отделили горчиво масло – химическо вещество предназначено  за борба с вредителите.
Учените продължават работата си, за да научите повече за това, как различните видове растения са в състояние да възприемат тези „дъвкателни“ вибрации и да отговарят на тях.
Резултатите могат да помогнат на земеделските производител да намерят по-добра защита на културите от вредителите.

Много видове гекони имат способността да се маскират. Кожата им е по-тъмна или по-светла в зависимост от осветлението в околната среда.
По време на експерименти на геконите затворили окото им само от едната страна, но те ​​продължили да променят цвета си по обичайния алгоритъм.
Но ако очите им се затворят и от двете страни, те се справяли със задачата за маскирането много по-лошо.
В тези зони са открити голям брой светлочувствителни протеинови опсини, поради които вероятно кожата на геконите се приспособява към околната среда без участие на зрението.
Подобни механизми за автономна регулация на окраската на тялото са открити при някои риби.