Екип от учени от университета в Женева са разкрили механизма на промяната на цвета при хамелеона.
Според учените, изменението на цвета на животното става с помощта на активната настройка на решетката от нанокристалите, присъстващи в повърхностния слой в клетките на дермата, наричани иридофори. Изследователите са установили наличието на дълбоки иридофори с по-големи и по-малко подредени кристали, които отразяват инфрачервеното излъчване. Организацията на два наложени един върху друг  слоеве на иридофорите им дава възможност да превключат между ефективното маскиране и ярък външен вид, като същевременно се осигурява пасивна топлинна защита на организма.
Генетикът Michel Milinkovitch обяснява, че червения, жълтия и кафявия цвят се създават без пигменти и физическото явление оптична интерференция. Те са резултат от взаимодействието между определени дължини на вълните и наносистемни структури, като например малки кристали, намиращи се в кожата на влечугите.
Физикът Jérémie Teyssier и биологът Suzanne Saenko, работещи по изучаването на хамелиона, казват, че животното променя цвета си при използване на активни настройки на решетъчните нанокристали. Когато хамелеонът е спокоен, те образуват гъста мрежа и отразява сините вълни. За разлика от състоянието, когато животното се възбужда,  то отслабва своята решетка от нанокристали, което му дава възможност да отрази други цветове, жълти или червени. Това е един уникален пример за автоматично организация на вътреклетъчен оптична система, управлявана от хамелеона.
Учените също така са показали наличието на втори, по-дълбоки слоеве на иридофорите. Milinkovitch твърди, че тези клетки, които съдържат голями и по-малко подредени кристали представляват значителна част от инфрачервените вълни. Това дава на хамелеон отлична защита срещу топлинно въздействие.
В бъдещите изследвания, учените планират да проучат механизмите, които обясняват развитието на нанокристални решетки в иридофорите, както и молекулярните и клетъчни механизми, които позволяват на хамелеона да контролира геометрията на тази решетката.

В Siemens са разработили нова технология, която ще преобрази електрически автомобили в „компютри на пътя“, контролирани от централизирана компютърна архитектура. Според думите на представители от компанията, това не само ще подобрят някои функции, като например електрически спирачки, но също така и ще се разработи нов софтуер и ще се разширят функциите на превозните средства.
Иновационният комплекс ще снабдява електромобила на основата на електрически роудстър Roding, разработена в партньорство с StreetScooter. Една от задачите, която се поставя в проекта е значително опростяване на сложнта електронна архитектура на колата и елиминира необходимостта от създаване на мрежа от множество системи за управление.
Според компанията, до днес, за различните функции на автоматично управление едновременно могат да отговарят 70-100 различни компютри. Компонентите на системите могат да бъдат от различни доставчици, което ги прави трудни за ремонт и поддръжка, и дори може да доведе до проблеми със съвместимостта. Освен това, модернизирането на тези системи е практически невъзможно.
Целта на програмата e не да намали броя на използваните компютри и не повторно използване на съществуващ софтуер, а напълно да ремонтира концепцията на архитектурата. Новата платформа ще позволи да се изтеглят и инсталират приложения така, както това е направено в смартфони. Също така ще бъде на разположение  интерфейс с приложения, който ще позволява да се създаде софтуер за всички сензори и изпълнителни механизми на електромобила.
Очаква се, че в резултат на това настройката на системата да стане по-гъвкава, а продължителността на развитие на разработката, интеграция, и цената да бъдат значително намали. Уязвимостта на централизираната компютърна архитектура инженерите ще решат чрез инсталиране на няколко допълнителни компютри, които ще гарантират безпроблемността на работата.
В прототипа също са интегрирани допълнителни механизми за сигурност, като например разпознаване на нови хардуерни компоненти. A работещ прототип на електрически-компютърът ще бъде показан през декември в Мюнхен.

В продължение на хиляди години нито един враг не е могъл да покори тази крепост. И това не е никак чудно. Трябва да имаш шапка невидимка, за да преминеш през 14 крепостни стени и 5 подемни мостове. В непристъпността на крепостта може да се увери всеки, който рискува пеша да се изкачи на върха, където се намира тя. Периодически ще се натъква на плашещи механизми за изстрелване на камъни върху главите на натрапниците. Трябва да се вземат в предвид и опасните пропасти плюс двучасово катерене по не много лесен път към замъка Хохостервиц.
Стариния замък на хълма Магдалена в прекрасната Каринтия бил построен през 11 век, като отбранително съоръжение. А през 16 век, готвещ се да отблъсне нашествието на турците, барон Георг Кефенхулер го укрепил и преустроил. В този си вид замъкът се е съхранил до днес.
Замъкът се издига на височина 1056 м над долината. От стените му се открива великолепна гледка към околността.
През средните векове жителите на замъка не само са се любували на откриващата се панорама, но са следили за прииждащи врагове. Не без основание казват, че в хубаво време се вижда половината на Австрия., а самата крепост се вижда от 30 км.
Замъкът Хохостервиц и днес принадлежи на наследника на барон Кефенхулер. Страшната крепост радушно среща гости. За тях е построен „рицарски лифт“, за да не се уморяват при трудното изкачване.
Самият замък разполага с богата колекция от предмети за бита, украшения, рицарски доспехи и оръжия. В замъка има музей със своите „шедьоври“ – капитан на охраната облечен в средновековна броня. Ръстът на рицаря е 2, 25 м. Наричат го „Великана на замъка Хохостервиц“.
Друга атракция на крепостта е готическия параклис, където можете да се насладите на стенописите от 16-ти век. и орнаментите от 17 век.
В историята на замъкът сигурност има много страници за битки и герои. Но има и приказна, вълшебна глава. Тук киностудия Disney е снимала прекрасната приказка за Пепеляшка.

Не знам дали са щастливци тези, който са се сблъсквали с българското правосъдие преди, но тези които са попаднали под неговите воденични камъни, едва ли им е било много забавно. Освен пристрастността и явния интерес да се защитават интересите на бюрократите, олигарсите и техните слуги, нашите съдии са се отличавали с езуитски садизъм. Създавало се впечатление, че те взимали не само несправедливо решение, но и изнервяли онези, които нямат надеждни връзки с властта. Един от начините да се прави това, са били безкрайните опити за забавяне на съдебните процеси с помощта на многочислени „съдебни механизми“.

Това е можело да се измени само под силен натиск от страна на обществото, но подобни сили май нещо не са се виждали. Да се реформират тези неща е било болезнено и е изисквало повече време.

Такива „белези“ дълго ще развалят бъдещите български съдилища. Един от тях е изключителната дължина на българските съдебни производства. Дори специалистите от Брюксел смятат тази продължителност за дразнеща. Възможно е това да е по чисто обективни причини. Тъй като българските съдии се страхуват да направят грешки и да загубят работата си, предпочитат да протакат и повторно да проверяват фактите. Но за ищците това е малка утеха.

Българите са се научили даже от това да извличат някаква полза. Те се явяват най-активните граждани на ЕС, когато става дума за правата на човека. Сега срещу българската държава се водят около 600 дела заради задържане на дела. И както показва практиката, всичките взети решения не са в полза на София. Средно ищците получават по 10-15 хиляди евро. Трябва да се отбележи, че решенията на Европейският съд по правата на човека се явяват задължителни за България, така че е трудно да се изчисли колко пари губи българското правителство във всичко това. Освен това, „виновните“ съдии формално не носят отговорност.

В София скоро се прие решение, което до някъде реши тези проблеми. Народното събрание прие закон, даващ право на гражданите, при които съдебните дела са забавени поради административна процедура, да поискат финансова компенсация. Едновременно с това били установени и максималните срокове за съдебни спорове, при превишаването им автоматически се дава право за получаване на компенсация. Това намаление на сроковете за разглеждане е два пъти по-малко, в сравнение със съдебните искове в Брюксел, което допринася за изразходването на значително по-малко сили и време, но не решава всички проблеми свързани със съдопроизводството ни, ма какво да се желае още.

За изграждането на навесни конструкции помагат хидравлични структури. Инженери направили демонстрация на дървен покрив с дебелина по-малка от 4 см. Той обхваща площ над 100 кв. м. Въпреки малката дебелина, конструкцията издържа големи натоварвания. Използването на трансмисии е позволило да се намали количеството на използвания материал и теглото на покрива.
Досегашните конструкции са проектирани с големи запаси за якост, но големите натоварвания са рядкост и ако се появят, този процес се случва в относително кратък период от време. Идеята, предложена от университета в Щутгарт, е използването на хидравлични задвижващи механизми, които действат като амортисьори. Те се справят с динамичните натоварвания.
Дизайна изработен от немски инженери, се опира на четири точки. В три точки са поставени хидроцилиндри, позициониращи структурата в съответствие с натоварването, която се измерва със сензори разположени на различни места на покрива. Хидравлични задвижвания променят позицията на дизайна в рамките на милисекунди, предотвратявайки поврежданията.
Според инженерите, този вид покриви може да се използва за построяване на стадиони, площадки и други съоръжения, като се икономисват материали и пари.