Мнозина смятат, че почивката на палатка е свързана с неизбежни лишения, пълно отсъствие на комфорт и е по скоро е свързано с работа, отколкото с почивка. Въпреки това, съвременните архитекти ни уверяват от обратното.
Наскоро, в близост до Сеул, Корея, е бил откри лагер Glamping for Glampers, където комфортно настаняване е съчетано с ниско натоварване на околната среда. Архитектурно компонент на този лагер са били вдъхновени от самата природа, със своите чудновати форми и линии.
Лагер е проектирана от архитектурно дружество Archiworkshop. Създателите на този проект се опитват да направи традиционно спартанския отдиха на открито, възможно най-комфортен. Къмпингът стои на брега на реката, в сърцето на гората и перфектно се вписва в околната среда.
Всяка една от тези палатки е с необичайна форма, в действителност тя е отделна къща, която разполага с всичко необходимо за комфортен живот – спалня, баня с душ и дори малка кухня, въпреки че в лагер има и самостоятелна трапезария.
Интересен е материалът, от който са направени палаткитате. Това е специална мембрана, през което светлината се пропуска в затоплената къща. Въпреки това, ултравиолетова радиация и вода, тя не пропуска. Този материал e огнеустойчив, а в двуслойната модификация запазва топлина през по-студеното време, а през лятото е хладно в палатката.
Специалистите на фирмата са работили не само върху външния вид на палатки, но също така и върху дизайна на мебелите инсталиран вътре. Идвайки тук, туристите се чувстват уютно и топло. Те няма да бъдат притеснени от недостиг на място, дъжд или мъгла. В действителност, този малък комплекс от палатки е мобилен, защото лесно може да се събере и да се инсталира на друго място.

В ириса на човешкото око, няма пигмент със син или зелен цвят.

Единственият пигмент на оцветяване в очите е меланин. При определена концентрация на цвета, очите варират от светлокафяви до почти черни.

При ниско съдържание на меланин късите вълни на светлинния спектър не се поглъщат от мембраната, а се отразяват. В резултат на това отчитаме сини, зелени и сиви очи.

Този ефект се обяснява с Релеевското разсейване на светлината. То обяснява и видимия син и сив цвят на небето.

Обвивките на мозъка ми са три и общото им наименование е менинги. Те го покриват от външната страна.
Най-вътрешната се нарича pia mater. Тя представлява нежна, влакнеста и богата на кръвоносни съдове мембрана.
Чувствувам налягане от вътрешната й страна. Нещо се издува и се блъска в нея така, сякаш ще се пръсне. Понякога ми прилича на бъркани яйца с топено сирене.
Слоят pia mater, поддържан от слоевете arachnoidea и dura mater, се противопоставя на нарастващото външно налягане с натиск в обратна посока. Понякога усещам болка.
Наименованието pia mater води началото си от неточно преведените на латински арабски думи, които означават нежна майка.

Международен екип от учени е успял да създаде екран, състоящ се от тънка лента от сапунен мехур и го управлява чрез ултразвук. На него могат да се показват, както двумерни така и тримерни изображения.В основата за екрана не се използва същия състав за получаване на сапунени балони, но все пак може да се нарече „сапунен балон“. Това е най-тънкия екран в света.
На всички е известно, че повърхността на сапунения балон е микромембрана и светлината преминава през нея, така се създават цветни петна. Екрана е разработен използвайки се смес от две колоидни течности.
Учените са успели да управляват измененията засягащи прозрачността и отражателните способности на материала, което позволило на екрана да се възпроизведе изображение. За управление на мембраната се използва ултразвук.
Триизмерен образ, а дори и холографски ефект може да бъде създаден чрез комбиниране на няколко от тези екрани.

Да и такова нещо се е появило. Производителите обещават да стоим във вода и да оставаме със сухи и топли крака.
Как се постига такъв фантастичен ефект?
Това се дължи на трислойна структура, където външния защитен слой е от полиамидни или найлонови синтетични влакна, вътрешният е от мериносова вълна или вълна с комбинация от синтетични влакна, а между тези два слоя се намира мембрана, която задържа водата, но пропуска въздуха.
Много от тези, които са ги използвали са били с тях на лов и риболов. Краката им са останали сухи, независимо от това, че обувките им не са били добри. Някой се е опитвал да „износи“ чорапите, като ги е носил на краката си цял месец без да ги сваля и не е успял.
Но има и оплаквания. През зимата тези чорапи не топлят добре и ако стоиш в тях по-дълго време ще замръзнеш. За да се отстрани този дефект, съветват да се комбинират тези чорапи с обикновени, които могат да се обуят отгоре или върху тях да се наденат новия вид чорапи.
Друг недостатък на тези чорапи е, че мембраната – средния слой се протърква много бързо на петите и въпреки, че нямат никакви външни повреди, чорапите започват да пропускат. Един ловец твърди, че такива чорапи са издържали 8 дневен поход, равняващ се на 130 километра ходене пеша.
Производителят е направил специални чорапи за преход с по-плътна пета. Оплаквания от тях не е имало.
Разбира се има и указания, за да могат чорапите да се ползват по-дълго време. Прането им трябва да става на ръка или при лек режим на пералнята, Водата не трябва да превишава 40 градуса. Не трябва да се въртят, да се изстискват или да се замахва с тях произволно. Перат се и се сушат обърнати отвътре навън.
Цената е в зависимост от плътността им.