Колкото е по-стар човек, толкова повече той не може да чуе звук с честота по-голяма от 16 кХц.

Този принцип използват полицаите в западните страни, за разгонване на тълпи от подрастващи, защото само младежите чуват този високочестотен звук, а възрастните не, с малки изключение.

Но по-късно подрастващите са успели да обърнат този феномен в своя полза. Те поставят на телефона си специална мелодия и така могат по време на урока да получат  SMS-и, без учителите нещо да заподозрат.

„The Stars and Stripes Forever“ е най-известният патриотичен марш в САЩ.

Въпреки това, в американския театър и цирк оркестърът никога не изпълнява тази мелодия просто ей така.

Тя е запазена като сигнал за бедствие в извънредна ситуация, като например пожар, за да може персоналът да започне евакуацията на зрители, без паника.

За това хората отдавна са се досещали, но първият, който научно е обосновал лечебния ефект на музиката е Питагор. Той установил, че музиката е продукт на математиката.

Питагор е казал въз основа на редица изследвания, че музиката, не всяка разбира се, се подчинява на математиката като върховен закон.

Към твърденията на Питагор се включил и Хипократ, който представил мащабна статистика от излекувани чрез музиката от епилепсия.

Това е сериозно доказателство, защото по времето на Хипократ, епилепсията се е смятала за вселяване на дявола и за това се считала за неизцелима.

Музикотерапията в наши дни е един от най-ефективните начини, помагащ за излекуване на различни заболявания.

Как работи музикотерапията?

Установено е, че слушането и възпроизвеждането на музика създава връзка между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Така музиката се възприема от двете полукълба едновременно. Дясното усеща тембъра и мелодията, а лявото ритъма.

Именно ритъмът оказва най-силно влияние на човешкия организъм, но не всеки ритъм оказва благотворно влияние на здравето, а само този от  2,2 до 4 колебания в секунда.

Ритъмът в този диапазон идеално съвпада със здравословния пулс и дишането на човека.

Слушайки тази музика, телесни течности, веднага се адаптират към нея и в резултат на това клетките приемат честоти, които са най-благоприятни за тях.

Песента „Подмосковные вечера“ е една от най-известните съветски мелодии в света, въпреки че първоначално Василий Соловьов-Седой я е отхвърлил.

Той е извадил тази мелодия от чекмеджето си след поръчката за лирична песен от авторите на филма за Спартакиадата на народите на  РСФСР, а партньорът му в творческия дует Михаил Матусовский нахвърлил стиховете.

Това се случило в дача близо до Ленинград. За това отначало в текста вечерта била „ленинградска“, но тъй като по сюжет спортистите пред старта събирали сили на спортната база в Подмосковието, се наложило да внесат съответстваща поправка.

Художественият съвет сметнал композицията за неудачна и я включил във филма само за това, че нямало време да се напише друга.

Откъсът от филма, където била пусната песента не бил от съществено значение, но веднъж същата песен пуснали по радиото и слушателите изпратили множество писма да бъде повторена отново.

Стоянка бе много малка, но въпреки възрастта си започна да взима уроци по пияно. Учителката ѝ бе забелязала, че свиренето  не бе от талантите ѝ, за това ѝ даваше по-лесни произведения. Така Стоянка се труди цяла година и накрая се отказа от пияното.

Минаха години и тя извади от шкафа старите ноти и се опита отново да ги изсвири. Този път, като че ли желанието ѝ бе нараснало и тя  се упражни повече.

След като повтори познатите мелодии, започна да учи нови. Така научи доста нови произведения.

В началото Стоянка сядаше пред пияното без да очаква кой знае какво, но постепенно откри, че музиката ѝ е в сърцето.

Веднъж бе отседнала в един хотел. И там изнесе импровизиран концерт пред гостите на хотела.

Веднъж Стоянка излезе на разходка с приятелката си Невена. Тя сподели с нея преживяванията си относно музиката, а накрая каза;

– Знаеш ли, днес изпитвам подобни чувства, когато се опитвам да запомня някой библейски стих наизуст. В началото ми бе много трудно, но постепенно Словото намери пътя от ума към сърцето. Когато казвам някога стих от Библията, ме изпълва много по-голяма радост, отколкото, когато свирех на пияното.

– Свиренето може да си спряла за известно време, но Божието Слово е нещо, от което никой не може да се откаже, – усмихна се Невена.

– Мислиш ли, че мога да изнеса такъв „импровизиран концерт“ пред повече хора, жадни да чуят Словото на Бога? – попита Стоянка.

– Да, защо не? Бог би подкрепил такава дейност с радост.

Ако пазим Божието Слово в сърцата си, няма да сме далече от Бога.