Пчелите могат да дават не само мед, но и да „работят“ като индикатори за замърсяването на околната среда. Това са открили химиците от Московския държавен университет и земеделския институт в Смоленск.
Събирайки нектар и цветен прашец, пчелите поглъщат тежките метали в тях. За 32 дни от живота им, в техния организъм се натрупват интензивно тези токсини.
Изследванията проведени над 45 пчелина показва, че съдържанието на тежки метали в един килограм мъртви пчели, може да варира в различни граници. Например съдържанието на живак в пчелите от центъра на столицата, се оказал 7 пъти повече от този в пчелите на подмосковието. Интересно е, че тези различия не оказват влияние на качеството на меда.
Крилатите труженички преработват нектара в мед, като многократно го пропускат през хитинови филтри.
„Пчелните измервания“ свързани с индустриалните замърсявания, изследователите предлагат да се поставят на  лента.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.

В центъра на Сиатъл е открит парк. На територия от 8 хиляди квадратни метра са посадени различни дървета, храсти и други растения, които ще радват посетителите със съвършено безплатни вкусни плодове през цялата година.
Жителите на Сиатъл отдавна искали да благоустроят горските околности на Бикон Хил. 2010 г. била обявена от градските власти за „година на градското селско стопанство“. Така парка започнал да се превръща в градина за всички желаещи.
Овощните дървета са разположени по-високо, а трайните и едногодишните растения, заедно с плодните храсти били разположени по-ниско. Били посадени растения, които привличат насекомите, за да поставят естествена защита срещу вредителите.
За създаването на първоначалния парк са отделени 100 хиляди долара. Първата реколта се очаква през 2013 г. За в бъдеще се предвижда в парка да се поставят пчелни кошери. Тези мерки ще допринесат за по-бързото опрашването на цветовете. В допълнение, пчелите ще произвежда мед.
За парка се предвиждат още 39 хиляди кв. м. На новите територии няма да бъдат засаждани само плодни растения. Така в парка ще има зони и за почивка.

Хремата често е симптом за инфекциозни заболявания, разпространени предимно през зимата. За развитието ѝ помагат преохлаждане на организма, вредни изпарения или замърсен въздух.
Как да лекуваме хремата без да прибягваме до лекарствата?
Можете да капнете във всяка ноздра от 3-5 капки ментолово масло. Прави се два пъти на ден. Едновремено може да се разтрие с това масло челото, слепоочията, ушите, шията и от страни на носа. Ментоловото масло може да се смеси с камфорово масло. Процедурата е същата. Това добре помага в начален етап на хремата.
При хрема помага и сок от свежи листа на майка-мащеха. Разтрийте пресни листа от растението и изстискайте сока. Капнете в ноздрите по 2-3 капки, по три пъти на ден.
Сухата горчицата също добре се бори с хремата. Насипете малко от нея в чорапите и си легнете. Хубаво е ако отдолу наденете памучни чорапи, а отгоре вълнени. Ако имате драскотини или ожулвания по краката, тази процедура е нежелателна.
Понякога против хрема се използва и „народна“ инхалация. За целата натрийте 2 супени лъжици лук или чесън. Сложете сместа на дъното на чаша, залейте я с гореща вода. Направете фуния от хартия. Тесният ѝ край насочете към носа си и вдишвайте със всяка ноздра по 10 минути. Тази процедура повтаряйте 3-4 пъти на ден.
Срещу настинката помага и смес от мед и сок от червено цвекло. Капвайте от нея в носа си по няколко капки по 3-4 пъти на ден.

Изкуството за направа на стъкло започва да се развива бързо от 200 г. пр. Хр. Днес има много стъклари в света, но такива като във Венеция няма никъде. Стъклото направено във Венеция е известно по целия свят със своята изисканост и безупречно качество.
За да се направи качествено муранско стъкло е необходимо да се нагрее силиций до течно състояние. Преди да се втвърди, стъклото е много меко. Именно това е времето, когато майсторът започва да извайва съответната форма.
Стъклото от пещта се поставя в специална тръба, която предварително е нагрята. След това стъклото се излива върху стоманен лист и му се придава форма. Стъкларят духа от обратната страна на тръбата за да предаде окончателната форма на фигурата.
За да се създадат и добавят малки детайли към всяко произведение, се използват специални пинцети. След като стъклото се охлади,  може да се види окончателният му цвят.
За да бъде стъклото идеално гладко, стъкларят използва специална лопатка, с която изравнява повърхността му. След изготвяне на желаната форма, стъклото се оставя да изстине до стайна температура. Колкото повече се охлажда толкова по-яко става.
Стъклото може да има различен цвят, за целта му се прибавят различни материали. Например, за да се получи тъмно зелено стъкло се добавя мед, а за да стане синьо кобалт…..
Веницианската техника за производство на стъкло е известна по целия свят. Тя се използва и в другите италиански градове и някои страни на Европа. Производството на стъкло е много дълъг и труден процес, за да се научите на него са ви необходими доста години.