Бай Манол имаше пчели. Днес на гости му бе дошла Иглика.

Той отвори капака на един голям съд и ѝ каза:

– Я виж колко много мед съм събрал.

Върху меда имаше три малки пчели. Те бяха покрити целите с лепкавата маса и се давеха.

– Дядо, – извика Иглика, – можем ли да им помогнем?

– Трудно бихме се справили, вероятно ще ги убием, но има и друг начин.

– Какъв? – попита нетърпеливо Иглика.

– Ще видиш, – обеща Манол.

Старецът извади пчелите и ги сложи в една празна кутийка от кисело мляко. Остави я отвън на пейката.

Малко по-късно бай Манол повика Иглика:

– Ела да видиш, какво правят.

Трите пчели бяха обиколени от такива като тях. Те се опитваха да почистят лепкавите, полумъртви пчели.

Трите пчели бяха освободени от лепнещия мед и отлетяха.

– Тези малки пчели оживяха, – усмихна се Иглика, -защото бяха заобиколени от семейство и приятели, които не се отказаха, докато не ги освободиха.

– О, не! – изплака Даниела, когато отвори кошера и откри, че всички пчели са мъртви. – Беше добър кошер и даваше много мед.

Тя бе го поддържала през зимата и очакваше ранна реколта, но едно застудяване в топлото време доведе до колапс.

Даниела се допита до местните пчелари.

Те я успокоиха:

– Много загубиха пчелите си. Такива са предизвикателствата дори и за здрави кошери.

Един от тях поясни:

– Пчелите движат крилата си, за да поддържат топлина в кошера особено през зимния период. Когато времето се затопли за кратко, те се изтощават, като търсят още повече храна. Ако температурите спаднат бързо, те нямат сили да се стоплят. Това води до унищожаването им.

Дори добрите неща могат да се превърнат в опасности, когато ни отклоняват от това, което е най-важно.

Нека да помним, че Бог ни помага, защото Той е източника на „всяко добро и съвършен дар“.

Когато смирено откликваме на Неговата доброта, като Го обичаме с цяло сърце, душа и всичката си сила, ние намираме в Него най-добрата благословия за нас.

Приятелите за това се събират, за да обменят мисли. Така се насърчават едни други.

Това бе и за тази група, която поради облачното време и обещания дъжд, се бе приютила в близкото кафене.

– Има ли нещо по-хубаво от гърне с мед? – облиза се Петър.

– Не е добре да се прекалява с меда, – завъртя глава Станислав.

– Интересното е, че сравняват меда със славата, – отбеляза Бисер.

– Славата сладка ли е? – усмихна се Петър. – Може ли нещо да ни „заболи“ ако прекалено много я търсим?

– Славата е много хлъзгава, – поясни Бисер. – Мислиш, че си на върха ѝ и изведнъж се подхлъзнеш, и счупиш, я крак, я ръка, … я душата си.

– Ясно е, – каза Момчил, който до сега мълчеше, – славата принадлежи само на Един и това е Исус Христос. Нека славата остане Негова, а за нас да бъде радостта да Му я отдаваме.

Борис се бе надвесил над масата и четеше нещо съсредоточено. Изглежда текстът поглъщаше цялото му внимание.

Изведнъж той вдигна глава, погледна брат си Недялко и го попита:

– Знаеш ли как се нарича човекът, който изработва струнни инструменти?

Недялко само повдигна рамене.

– Нарича се лютиер.

– Много странно звучи, – каза Недялко.

А Борис започна да преразказва, това, което бе току що научил:

– Лютиерите са невероятни майстори, които изпипват до съвършенство инструментите, които правят. Но колкото и изкусен да е един лютиер, ако няма в ръцете си подходящо дърво, всичко е напразно.

– И какво дърво са използвали? – попита Недялко.

– Алмугово, – наперено отговори Борис. – Между даровете на Савската царица е имало и такива дървета. От тях Соломон заповядал да направят арфите и псалтирите за певците в Божия дом.

Недялко завъртя глава:

– Скъпоценно дърво, превърнато в прекрасен инструмент, в ръцете на виртуозен музикант. Това не е ли всичко нужно, за да бъде прославен Бог?

Борис се почеса по главата:

– Ами ако и най-скъпото дърво, превърнато в най-съвършения инструмент в ръцете на виртуозен лютиер, е само “мед що звънти и кимвал що дрънка”?

– Искаш да кажеш, че в сърцето му няма обич към Спасителя? – попита Недялко.

– Това имах предвид, – съгласи се Борис. – За да хвалиш и прославяш Господа, е необходимо, да Го обичаш с цялото си сърце.

Пчелите отлетяха при Господа и се оплакаха:

– Домовете ни се разрушават. Медът ни се краде. Рояка се затрива. Ние не можем да се защитим, дай ни средство против това.

– О, тези слаби същества искат да защитят труда си от алчните и злите, – каза си Господ.

Забелязали ли сте, че когато не искате да дадете труда си на потребителите ставате алчни и ядосани?

Господ изпълни молбата на пчелите. Даде им жила но ги предупреди:

– След като ужилите, ще умрете.

Така се случва със всеки добър работник. Той се защитава, но след това се чувства зле за дълго време.

Затова жилете, само когато е необходимо.

Има и друг начин да се защитите. Вземете пример от пчелите.

Те се събират на рояк и заобикалят този, който им е причинил вреда. Принуждават го да бяга и да се спасява. Така остават живи.

Силни сме, когато взаимно се подкрепяме.