В залата звучеше „Хава нагила“ – една от известните еврейски песни.
Къде ли не я пускаха?! Тя звучи по сватби, бар-мицва и често се използваше и в киното.
Момчета и момичета бяха се събрали на групички и разговаряха.
– Знаете ли, че Хари Белафонте я изпълнява при всяка своя изява? – каза Андрей веднага щом пуснаха песента.
– Можеш да я чуеш при всеки мач на холандския футболен клуб Аякс от Амстердам, – добави Мариела.
– Корените на тази песен са ми неизвестни, – започна философски да да разсъждава Владо. – Много бих искал да науча нещо за произхода ѝ.
Яков приближи групичката и като се усмихна започна да разказва:
– Тази песен е написана през 1915 г. от Авраам Цви Иделсън, професор по музика в Еврейския университет в Йерусалим.
– Веднага ли е станала толкова популярна? – попита Людмила.
– Не, – отговори Яков, – това е станало две години по-късно, когато са я запели по случай освобождението на Палестина от турците и е подписана декларацията на Балфур.
– Тези събития не сложиха ли основата за създаване на държавата Израел? – попита Андрей.
– Да, – кимна с глава Яков. – Това стана тридесет години по-късно.
– А какво се пее в песента? – попита Людмила.
– Текстът на песента е много прост, – каза Яков. – „Хава нагила ве-нисмаха, хава неранена, уру ахим бе-лев самеах“ означава „Нека се веселим и се веселим, нека запеем, събудете се братя с радостни сърца“.
– Много интересно, – възкликна Мариела.
– Тези думи са били написани, – продължи да обяснява Яков, – когато се е зараждал съвременния иврит. Еврейските професори като Иделсън са взели древните думи от юдейската Библия и им придали нови смислов отенък.
– Тази песен идеално отразява духа на ционизма, – подчерта Андрей.
– Нейните думи са основани на Псалом 118, – допълни Яков, – а нейният дух отразява възраждането на Израел.
След това някои от децата се втурнаха да се хванат на така нареченото израелско хора, а други, които не го бяха научили само слушаха популярната песен и тихо ѝ пригласяха.
