Всички се заливаха в смях:

– Този идиот Ной е решил да построи ковчег.

– Можеше просто да си плати увеличените данъци, за да спре изменението на климата.

Ной отказа да плати своя „справедлив дял“, за да предотврати предстоящата климатична катастрофа.

– Няма да платя, – заяви категорично той. – По-добре да инвестирам в строителни материали, които ще използвам, за да построя гигантска си лодка. Бог не греши в прогнозите си.

Някои роптаеха:

– Този е ненормален.

– Всички сме чували слуховете, че нещо наистина лошо ще се случи с нашия климат, но сме съгласни, че най-доброто решение е просто да плащаме повече данъци и изменението на климата ще изчезне.

– Вместо да се съгласи с нас, този стар глупак предпочита да построи ковчега си.

Един от присъстващите не се стърпя и попита Ной:

– Защо правиш това?

– Не мисля, че плащането на повече данъци ще направи нещо, – каза Ной. – Всички смятат, че даването на повече пари на правителството ще реши всичко, но нищо няма да спре това, което идва. Просто ще построя своя ковчег.

Ной цитираше предишни опити с повишаване на данъците:

– Това не доведе до решение, относно ширещата се престъпност и корупция. Следователно правителствените планове не са ефективни.

– Ной как мислиш, нещата да се оправят?

– Само не по начина, по който всички си мислят, че ще стане. Мислят ме за луд, но се надявам, че всички са подготвили спасителните си жилетки. Бог знае всичко, но има ли кой да Го чуе?

Стоян седеше пред чертежа и ступаните материали и леко се почесваше по главата.

– Ох, как ще се справя със всичко това? – питаше се той със съмнение.

То бе породено от мисълта натрапила се в главата му:

„Не, не можеш. Винаги се проваляш. Не си въобразявай, че този път ще успееш“.

А тих и нежен глас, който Стоян едва долавяше, му шепнеше:

– Можеш! Не се страхувай! Аз ще ти помогна.

Но нахалникът кънтеше в главата му:

– Бог те е изоставил. Не го търси.

Стоян беше поставен пред избор. Той трябваше, сам да реши, кого да слуша.

В този момент Стоян си спомни думите на баща си:

– Не давай ухо на глупаците и присмивачите, по-добре слушай гласа на Бога.

Стоян въздъхна тежко и реши в себе си:

– Трябва да заглуша старите гласове, които ме връщат назад. Моят избор е да слушам Господа!

На какво ви наподобява човек, който отлага всичко за по-нататък?

Имаше един строител. Викаха му Михо.

В сърцето си той пожела да построи дом. За целта започна да събира материали. Всеки ден ги поглеждаше и си казваше:

– Малко са. Все още са недостатъчни.

Накрая се престраши и започна строежа. Положи началото и се заредиха дни, седмици, години, а сградата стоеше недостроена.

Михо все отлагаше:

– Днес не съм в настроения, утре……

Или се почесваше по тила и добавяше:

– Малко почивка, нещата трябва да се доизкусурят …

И така строежа се проточи, края му се не виждаше.

Дойде смъртта и отнесе Михо.

Останаха само разхвърляните материали и не достроеният дом.

Всички Олимпийски игри са съпроводени с някакво събитие, което привлича вниманието на обществеността. На игрите в Пекин през 2008 г. това събитие е свързано със плуването.

През тази година Майкъл Фелпс установил рекорд, завоювайки осем златни медала, а като цяло били бити 65 бивши Олимпийски рекорда.

Но имало едно нещо, което обединявало почти всички ненадминати плувци. По-голямата част от медалистите през тази година използвали бански костюми Speedo LZR Racer.

Създаването на LZR Racer е в резултат на партньорството между Speedo и NASA. Този цял бански костюм на основата на полиуретана, спомага човешкото тяло да добие идеална обтекаема форма, намалява се съпротивлението и увеличава  скоростта на плуването.

Тези спортисти, които не са били спонсорирани от Speedo, а от други компании продаващи бански костюми, започнали активно да се възмущават и да настояват на това, че именно LZR Racer е станал причина за победата на шампионите.

Когато стана ясно, че дори доставките на компания TYR не е  пречка за златните медала, акциите на компании като Asics и TYR, паднали рязко.

След игрите FINA прие регламент за забрана на използването на материали, създадени за космоса и ограничаващи тялото на плувеца, което може да бъде покрито само с бански костюм.

Архиепископът на Толедо дон Алонсо Корильо имал един слуга. Негово задължение било да вписва в специална книга всички глупости, които се извършвали в дома на архиепископа.

Веднъж той записал името и на своя господар за това, че дал голяма сума пари на един алхимик, за да купи материали, от които да направи злато

Архиепископът обикновено четял книгата в края на месеца. Когато видял какво е записал слугата му казал:

– А ако той успее.

– Тогава ще зачеркнем вашето име и ще запишем името на алхимика.