За целата са ни необходими: 2 броя узрели банана; 3 супени лъжици захар; 2 супени лъжици масло; канела или пудра захар и добро настроение!
Ето и как се приготвят:
Загрейте тигана и разтопете маслото, след което добавете захарта. След като захарта започне да се топи, сложете предварително нарязани бананите по дължина или на кръгчета.
Пържите ги 3-5 минути до златисто кафяво.
Изпържените банани поставете в чинийка и ги поръсете с пудра захар или канела.
Това е цялата философия на приготвянето им.
Пържените банани са добър изход, когато гостите ви са на вратата и няма с какво да ги посрещнете.

Лекият и безгрижен живот възприема всички блага като даденост. Това е особено вярно по отношение на основните нужди като храна, вода и медицинска помощ.
В западния свят, всичко е достъпно за повечето хора със средни доходи. Много хора живеещи в развитите страни и не мислят за последиците от своето безразсъдство. Изхвърлят много храна и изразходват много вода, дори там, където могат да използват нещо друго. Например, те почистват алеята си от листа, като пръскат с маркуч по нея, а за това биха могли да използват гребло.
По-високият стандарт предизвиква търсенето на по-добра храна, напитки и други удобства, които ще доведат до изчерпването на някои ресурси.
Шоколадът е едно от най-любимите лакомства на човека. Той може да се намери във всеки магазини, отворен от 7 до 23 часа.
Въпреки факта, че шоколадът може да бъде закупен навсякъде, какаовите зърна много трудно се отглеждат. За да се получи една реколта от такива зърна са необходими 5 години.
Хората работят при невероятно горещ климат. Работата е толкова деликатна, че не може да се повери на машини.
Още по-тъжно е, че повечето от какаовите зърна се отглежда в Африка, където се използва робски труд. Хората там са толкова бедни, че са готови да работят за по няколко цента на ден. Производството им не може да бъде прехвърлено в друга част на света, тъй като какао расте само на екватора.
В резултат на това, истинският шоколад, който съдържа какаово масло, скоро ще стане недостижимо скъп.

За да остане кожата дълго свежа и млада, първо, откажете се от пушенето. На второ място хранете се правилно и пълноценно. Трето избягвайте ярката слънчева светлина и разбира се, не забравяйте за някои козметични процедури.
За да остане кожата ви гладка и нежна, използвайте следната маска:
Пресен яйчен белтък разбъркайте с масло от морски зърнастец. Сместа дръжте на лицето си около 20 минути.
Хубавото е, че тази маска помага за суха старееща кожа.
Добре действа и маска от ситно нарязана маруля, половин чаена лъжичка масло от морски зърнастец и една чаена лъжичка лимонов сок. Тази смес задръжте на лицето си 20 минути, след това го изплакнете с топла, а после със студена вода.

Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.

Изследователите са установили, че растенията „разбират“, когато  някой се опитва да ги яде и отделят защитни химикали, за да  спрат процеса.
Учени от университета на Мисури са установили, че растенията  чувстват характерните вибрации, когато някой започне да ги дъвче и дори се опитват да се защитят. Механизмът на това „осезание“ все още не е ясен.
В експеримента учените хранили гъсеници с растение от рода на зелето и записвали колебанията, които възникнали при яденето на растението. След това те възпроизвели тези слаби колебания на растения, които не били нападнати от гъсеници и те реагирали, като отделили горчиво масло – химическо вещество предназначено  за борба с вредителите.
Учените продължават работата си, за да научите повече за това, как различните видове растения са в състояние да възприемат тези „дъвкателни“ вибрации и да отговарят на тях.
Резултатите могат да помогнат на земеделските производител да намерят по-добра защита на културите от вредителите.