Малцина знаят, че домашният кабинет като такъв е навлязал в живота сравнително скоро. За създаване на шедьоври гръцката интелигенция е използвала таблички и папируси, разположени навсякъде, където им е било удобно.
Римляните ограждали извесно пространство или слагали щора около малко пространство във вътрешния осветен двор.
Чак в епохата на Ренесанса са се появили първите, приличащи до някъде на съвремените, кабинети. Това било място за уединение, четене или за среща с партньор в неформална обстановка.
Днес кабинетът се е превърнал в пълноправно допълнение към нашия дом. Това не е само мястото, където се намира библиотеката и компютъра, а и зона за отдих. Стопаните обикновено слагат в него диван, понякога бар и маса за сервиране, както и различни колекции и всякакви добре изглеждащи неща.
Оформянето на кабинета е в зависимост от материалните възможности и вкуса на собственика. Основната препоръка на дизайнерите е да се използват топли, пастелни цветове в декорацията на стените. Ако децата са налице, е полезно да се направи допълнителна изолация за шума и другите звуци, за да не се пречи на работата в кабинета.
Без значение какъв е стилът на подредбата в кабинета, неговите основни атрибути си остават същите – стол и маса. Масата трябва да бъде широка и голяма, а столът достатъчно удобен.
При създаването на интериора в кабинета трябва да се помни, че  допълнението към работната площ е индикатор за състоянието на собственика, неговите вкусове и навици.

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Оказва се, че водопади има не само на земята, но и под водата. Нима е възможно това?
Причината за възниквне на водопади под водата е разликата в трмпературата и солеността на отделни части от океана, а също и пропадането на морското дъно.
На такива места водата с по-голяма плътност се стреми към дълбоините и заема мястото на по-малко плътната водна маса. Така се получава водопад.
Съществуват седем дълбоки водопади, който са огромни по своите размери и са значително по-големи от своите земни братя. Възможно е те да са много повече, тъй като океанското дъно все още пази свойте тайни.
Между Австралия и остров Тасмания има дълбок водопад, който е висок повече от 400 метра и има ширина над 150 километра. В него се изливат 30 000 кубиески метра в секунда.
Руски специалисти са открили в Атлантика под водата много по-голям по размери водопад. За сега той се смята за най-големият на планетата. Водопадът разделя Исландия с Гренландия. На разстояние 200 км ледените води на Северния ледовит океан падат в Атлантическия в четирикилометрова издатина. Там се изливат 56 милиона кубически метра в секунда. Това е 350 пъти повече от обема вода, който има пълноводния земен водопад Гуаира.
Даже са се появили идеи за създаване на подводни електроцентрали. Дали това е фантастика или реалност, времето ще покаже.

Седяха край масата, всеки потънал в своите мисли и проблеми.

– Тошо, – въздъхна Надя, – интересно ми е защо дядо ти по бащина линия са го кръстили Чапрашанов, а не Чапрашъков или Чапрашиков?

Мъжът вдигна глава и погледна жената безизразно:

– Че каква е разликата?

Жената беше въодушевена, от своето откритие и настъпателно продължи:

– Нали чапрашък или чапрашик означава объркан.

– Не объркан, а заплетен, – недоволно измърмори Тошо.

– Е, добре де, заплетен да е …, – Надя продължи въпросително да гледа мъжа си.

– Ами тогава сама си отговори. Вероятно дядо ми се е заплел в някакви далавери.

Надя се засмя силно и пискливо.

– Не се смей, – скара ѝ се той.

– Защо, – погледна го право в очите жената. – Моят чичо се казваше Чекеджеков.

Тодор ококори очи:

– Сериозно ли?

– Ами да, – продължи весело Надя.  – Само че чекеджек означава още и теглич на турски, а моите братовчеди се срамуваха от нея и я смениха с бащиното си име. Така станаха Петрови

Тошо се засмя:

– А знаеш ли какво означава кьопоолу?

– Вид ядене с печен патладжан, – бързо като ученичка отговори Надето.

– Ама и с чушки, чесън и т. н. Скълцано и посипано с оцет , сол и олио. Само, че на това ядене само ние българите му викаме така. Всъщност кьополу означава кучи син, подлец.

Двамата се спогледаха и се засмяха. Каква излезе тя, едно казваш, а останалите друго разбират?!