В Лондон се появи такси за тези, които страдат от махмурлук след минаване през някой ресторант или клуб.
В таксито на клиента се предлага порция гореща супа, пресен портокалов сок, слънчеви очила, парацетамол и пакет ментолови бонбони.
Самият шофьор се стреми да осигури една спокойна атмосфера в колата, предоставяйки на пътниците приятна музика и да си изберат маршрут без задръствания.
Тези, които отиват на парти, могат предварително да поръчат такси на сутринта по електронна поща или чрез Twitter. В периода на тестването, до католическата Коледа, новата услуга ще бъде безплатна.

Планината Хуашан в Китай достига височина от около две хиляди метра и е известна със своите екстремни маршрути.
Най-опасната и страшна туристическа атракция тук е преодоляване на мост над пропастта.
Това е нестабилно съоръжение с ширина не повече 40 см и е съставено от полугнили дъски. То няма парапет и огради за осигуряване на безопасност.
На отвесната скала е забита верига, за която човек може да се придържа. Така маршрута се минава по-скоро на ръце, отколкото на крака.
Не всеки изкачил се на планината се осмелява да стъпи на моста, но тези, които преодоляват собствения си страх, сматат това за най-доброто забавление за разсейване на скуката.

Както е известно китайците са изобретили компаса в епохата на династията Мин.
Но на скоро са го усъвършенствали, привеждайки го към изискванията на новото време.
В САЩ на пазара се е появил цифров, електронен компас, които фиксира зададеното направление на маршрута и показва на пътешественика, в каква посока да се отклони.
Освен това компаса не трябва да се държи хоризонтално, както се налага при обикновения компас с магнитна стрелка.

Гълъбите са помогнали на учените да открият още една система за ориентиране при животните.
Феноменалната способност на птиците да се ориентират в дадена местност е добре известна. Смята се, че те имат цял арсенал от „компаси“, като се почне от силно зрение и се достигне до магнитно чувство.
Но даже ако притежаваха съвкупността от тези способи, не може да се обясни, как пернатите намират пътя за дома в местност, в която никога не са били.
За да се обясни тази особеност на птиците, трябва да се прибави и друго тяхно умение – ориентиране по инфразвук.
Изследователите отдавна подозирали, че инфразвука играе голяма роля в птичата картография, но до сега никой сериозно не се е занимавал с това.
Повод за такова изследване дало изчезването на ята гълъби, които летели през 1997 г. през Ламанша в Англия.
Джонатан Хагструм забелязал, че маршрута на птиците съвпадал с този на самолетите на „Конкорд“. Самолетите преодолявали звуковата бариера, когато гълъбите се намирали над пролива.
Дълговълновите инфразвукови вълни възникват при сблъсъка на мощните водни маси от океана с въздуха или земята, при земетресения или при антропогени фактори, като например свръхзвуков самолет. Тези инфразвукови вълни се разпространяват на големи разстояния, но процеса зависи от терена, през който преминават, а също и от климатичните особености, като температурата на въздуха и посоката на вятъра. Може да се предположи, че птиците използват това поведение на инфразвука вместо карта на местността.
За проверка на тази хипотеза Хагструм събрал данни за пътуванията на гълъбите. Птиците били пускани от три различни места, а след това се оценявало колко бързо се връщат по домовете си. Оказало се, че от една „точка на пускането“ има постоянен проблем. Гълъбите се губели или се отклонявали много от прекия маршрут.
Изследователите построили модел на разпространението на инфразвука във въздуха в проблемната тока.  Оказало се, че гълъбите преминават през област където е налице акустична тишина място, където звуковите вълни не се разпространявали.
Интересното е, че при този полет на птиците, всички птици се върнали, но тогава имало изключителни температурни условия, които помогнали на гълъбите да се ориентират.
Изглежда птиците не са единствените, които се ориентират по инфразвуковата карта на местността. Възможно е такъв инфразвуков слух да притежават и много други животни, като жирафи, тигри и окапи. Делфините и слоновете използват инфразвук  за комуникация.

Съвременните военни лазери могат да извадят от строя шпионски спътници или вражески транспортни средства. Но в бъдеще, военните се надяват да се въоръжат с разряди от мълнии и с тях да стрелят по целите на бойното поле.
Във воените лаборатории на САЩ се тестват лазери, които могат да създават във въздуха заредени плазмени канали. Тези своеобразни пътища на мълнията, създадени с помощта на лазер, позволяват прицелно поражение на танкове или невзривени мини, защото са по-добри проводници на електричество, отколкото земята.
Принципът на работа на това оръжие е основан на знанията за мълнията попадащи от буреносни облаци към земята. Електричеството следва пътя на най-малкото съпротивление.
Учените използват лазери със свръхкратки импулси от средна енергия. Електромагнитното поле на лазера може да събира електрони от молекулите на въздуха и да създава плазмен маршрут на електричеството.
За създаване на един единствен лазерен импулс се използва енергия много по-голяма от необходимата за един голям град, но импулса съществува само две трилионни части от секунди.
Такива „лазерно – плазмени канали“ са в състояние да контролират посоката на микровълнови импулси, както и на електроенергията. Микровълновите импулси са влезли във въоръжение при военно въздушните сили, където ги използват за причиняване на временна недееспособност на електронни системи за отбрана и военни въздухоплавателни средства, включително безпилотни летателни апарати.
За сега тази технология е в стадий на разработка в лабораторни условия.