Всички онези, които постигнат нещо в живота са мечтатели за него, но не всички мечтатели постигнат нещо в живота …
Майлс Хилтън-Барбър искал да стане пилот. Но на двадесет и една години, той напълно загубил зрението си.
Неприятно! Но това сломило ли го е? Недъгът му накарал ли го е да се откаже от мечтата си? Не!
Той е получил лиценз за пилот си и  е прелетял над 21 страни на извънгабаритни делтапланер.
Освен това, той се е изкачил на връх Килиманджаро, участвал е в автомобилно състезание, ветроходни регати, маратон в пустинята, издигнал се е на балон с горещ въздух.
„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си поставили“, – казва Майлс Хилтън-Барбър.

Вашето духовно пътуване може да бъде изненадващо, а за други не.
Това пътуване е дълъго. Твърде много хора започват добре, но спират преди края. Бог иска да изминем разстоянието.
Предстои ви маратон, но вие не може да тичате с щанга в ръцете си. Често хората се отказват от вярата си и спират пътуването си рано, защото всичко, което носят ги изморява, похабява и износва.
Един лайнер може да бъде доста по-бърз в средата на водата, но ако добавите сто спасителни лодки зад него, ще се забави. Ако включите батерия към един консуматор, тя ще държи дълго, но включете я в 15 и тя ще се изразходи много по-бързо. Включете я в 100, тогава заряда ѝ ще намалее още по-бързо.
Това е, което често се случва с нас в живота, когато се опитваме да направим твърде много неща. Понякога правенето на добро ни пречи да направим най-доброто.
Тежести не са лоши, те не си грешени, но са просто ненужни. Това може да бъде работа, някаква връзка или хоби. Това е нещо, което ви забавя и не можете да направите по най-добрия начин това, което Бог иска от живота ви. Оставете нещата, които ви спъват и се насочете към главното.

След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата и против турското управление, и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Особено значение придобива празникът на двамата братя след Първата световна война. Покрусеното от националната катастрофа българско общество търси отдушник в областта на културата и духа. Точно тогава започва да се акцентира на общославянския  характер на делото на солунските братя.
В началото на Втората световна война и временното обединение на българите управляващите да се опитват да го превърнат и в символ на възкръсналата от ньойските окови България.
Не случайно предаването на властта от германските войски на българските в Охрид – града на Кирило-Методиевия ученик Климент – е извършено на 24 май 1941 г.
Особено грандиозно честване било предвидено за следващата 1942 г. Факелен маратон е трябвало да пренесе „вечния български огън“ от старите столици Плиска, Преслав, Велико Търново и Охрид до София, за да завърши там с грандиозна манифестация, изобразяващи живи картини от историята на България и народния бит.
В последния момент  управляващите преценяват, че левицата може да използва честването за демонстрация на солидарност със СССР и другите славянски народи, воюващи с Германия. Затова под предлог за възможна бомбардировка на съюзниците парадът е отменен.

Оказва се, че всички „панически“ думи са дошли от Гърция, по-точно от гръцката митология.
Именно в нея „обичайният“ Пан е покровител на природата, пастирите и стадата.
Според легендата той можел да предизвика такъв страх, че човек бил готов да бяга, без да избира пътя си, не забелязвайки, че може да падне в пропаст, в канавка или бурна река.
Съгласно митологията Пан можел да предизвика силен страх и във войската. Гърците вярвали, че поради това в битката при Маратон персийската армия е избягала от бойното поле.
От тук и идва изразът „панически страх“ и думата „паника“.

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.