Жеко бе сериозно притеснен:

– Казах „да“ вместо „не“ и това обърка всичко.

Димо изгледа изпитателно съученика си и го накара, да се поразмисли:

– Знаеш как да ядосаш майка си, а не си ли се замислял понякога, да ѝ кажеш друго така, че да ти се размине?

Жеко започна да се оправдава:

– Някои думи считаме за мъдри, а други за глупави. Как да реша кои какви са?

– Баща ми непрекъснато повтаря: “ Чети книги, за да знаеш как да се изразяваш. Учи, за да успееш“, – усмихна се Димо, – но да бъдем наистина мъдри, е необходимо да търсим мъдрост от Този, Който я е създал.

Димо се почеса по главата и продължи с разсъжденията си на глас:

– Божията мъдрост е безкрайна и често неразбираема за нас, но колкото повече време сме с нея, толкова повече тя открехва тайните си за нас.

– Божията мъдрост, – повтори като ехо Жеко.

– Чрез нея придобиваме мир, неразбираем за мнозина, – подчерта Димо, – а това ни дава възможност да владеем емоциите и думите си.

Това бе дълъг петчасов полет, но Марта бе решила да оползотвори това време като изплете пуловер.

Докато движеше куките в преждата, тя забеляза малко бебе, което бе запленено от движението на плетката ѝ.

Тя му се усмихна и реши в себе си:

– Какво любопитно създание. Ще му направя малък подарък.

И вместо да довърши започнатия пуловер, тя изплете в оставащия един час до края на полета, малка шапчица за бебето.

Преди да слезе от самолета Марта подари на майката на детето малката шапчица. Жената я прие с радост. Това изпълни с усмивки околните, когато видяха, какво се случи.

Подаръците изненади се приемат радостно.

Те изразяват добротата на Христос.

Нашите действия на доброта могат да бъдат едни от най-запомнящите се свидетелства, че даването носи радост, която идва от Божие сърце.

Лятното слънце изгряваше на хоризонта. Леля Дарина, съседката на Мая я повика с пръст и прошепна:

– Ела да видиш!

– Къде? – Мая потърси с очи посоката, която ѝ показваше Дарина.

На ветропоказателя на предната веранда на съседката имаше малка чаена чашка, пълна със слама, стояща върху метална степенка.

– Гнездо на колибри, – прошепна щастлива Дарина. – Виждаш ли бебетата?

Две малки човки като карфици, едва-едва се забелязваха. Те бяха насочени нагоре.

– Те чакат майка си, – усмихна се Дарина.

Мая извади телефона си, готова да ги заснеме.

– Не толкова близко, – укори я Дарина. – Ще изплашиш майката.

От тогава двете отдалеч следяха семейството колибри.

Но това не трая дълго.

След една седмица майката и малките бяха изчезнали.

– Сега кой ще се грижи за тях? – възкликна тъжно Мая.

– Бог ще се погрижи и за тях, както се грижи и за нас, – леля Дарина прегърна Мая през рамо.

Един ден магарето се върна в къщи радостно. Майка му го попита:

– Какво с е случило, че си така щастлив?

– Аз бях поверен на някой си Исус. И когато влязохме в Ерусалим, хората възторжено викаха:“Слава, благословен е този, който идва в името Господне, слава на Господа на небесата !“ И покриха пътя пред мен с дрехите и клоните си!

Майка му го посъветва:

– Върнете се в града, но този път сам.

На следващия ден магарето отишло само в града и когато се върнало у дома, било много тъжно.

– Мамо, това не може да бъде! Никой не ме забеляза, а когато ме забелязаха, просто ме изгониха от града!

Майка му се усмихна и добави:

– Сине, запомни, без Исус Христос ти си просто магаре.

Млада жена водеше малко момченце за ръка. Магазина бе препълнен, но тя упорито дърпаше рожбата си, която питаше:

– Мога ли да взема това?

А след това упорито настояваше:

– Моля те? Моооооооооооляяя!

Молбата на детето се бе превърнал в крясък.

То знаеше, че ако вдига шум, майка му, за да се отърве от крясъка му, може и да му го купи.

Но тя бе упорита жена и влачеше към изхода крещящото дете.

Дразнещо е, нали? Защо децата го правят?

Защото работи, макар и не винаги, зависи от родителя.

Така и понякога хората се молят за нещо веднъж и смятат, че това трябва да е достатъчно.

Нека вземем за пример от това дете. Не да бъдем хленчещи и досадни, а постоянни, да искаме и да продължаваме да искаме с вяра.

Какво става , когато поискаме и не го получим? Ние се обезсърчаваме.

Когато не го получиш веднага, Божият отговор не е „Не, не можеш да го имаш“, а вместо това е „Не, още не е готово“.

Ами ако ти още не си готов за това? Или какво, ако е „Имам нещо по-добро за теб“?

Би ли променило начина, по който се молиш, ако осъзнаеш, че това не е правилният начин, точното време или правилното нещо за Него да каже „да“ на тази молитва?

Бог не е нашият вълшебен джин в бутилка, който само чака да натъркаме Неговата вълшебна Библия с няколко подбрани християнски звучащи думи. Бог е толкова много повече от това.

Не се сърди на Бог като детето в магазина, но следващия път, когато се молиш, не забравяй, че постоянството е ключът към побеждаващи молитви.