Архив за етикет: магазин

Вредата

Настрадин за първи път попаднал в града. Блуждаел по улиците и се разходил по пазара. Погледът му първо се спрял на магазин за хранителни стоки, не знаел какво продават там, за това влязъл в него.

Там видял един седящ човек, а около него дървени кутии със стафиди, праскови, бадеми, фъстъци и всичко най-вкусно на света. Но човекът не ядял от тези деликатеси.

Настрадин първо си помислил: „ Може би този човек е сляп и той не може да види, какви хубави неща са сложени пред него.“

Приближил се към седящия мъж и се убедил, че мъжът вижда. Постоял малко и помислил. Решил, че вероятно сляп се е родил. Гледа, но не вижда.

За да се убеди, че е прав. Настрадин дошъл близо до бакалина и насочил към очите му два от пръстите на ръката си. Тогава мъжът се развикал:

– Какво правиш? Едва не ми извади очите.

Настрадин се изненадал:

– Нима ти виждаш?

– А защо да не виждам? – попитал мъжът. – Ако ти виждаш, защо аз да не виждам?

– Ако ти виждаш, защо не ядеш?

– Ако ги изям ще си причиня вреда.

Като го чул, Настрадин грабна шепа стафиди и бадеми и започнал да ги тъпче по джобовете си.

– Какво правиш? – попитал бакалинът.

– А на теб какво ти пука? – казал Настрадин. – Нека вредата бъде върху мен.

Сега ще живея винаги…

В нашия град започнаха да се появяват обявления с молба за помощ на дете, което бавно и тихо си отивало, поради грешка на лекарите. То било изписано от местната болница, „за да си изживее оставащите му дни“. Обявлението бе подписано от майката на детето.

Да отминеш такава молба е просто невъзможно. Пусках пари в урните поставени в банката, магазините, учрежденията…. Е вярно, не бяха много, но капка по капка…

Един ден, стоях близо до касата на един магазин и отново пуснах дребна сума в подобна урна. Изведнъж чух нежен детски глас:

– Мамичко, погледни, тази леля пусна пари за мен, да платим на лекаря.

Обърнах се. В скута на млада жена седеше същото онова дете от обявлението. Тя заплака и прошепна :

– Благодаря ви!

По лицето ми течаха сълзи. Пожелах на детето по-скоро да оздравее и си тръгнах.

След известно време в социалните мрежи беше съобщено, че детето е оперирано успешно и скоро ще се завърнат у дома. Бяхме щастливи за него в целия град …

Бях отново в същия магазин, приближавах вече касата, когато чух гласа на детето отзад:

– Лельо!

Обърнах се. Към мен тичаше малко радостно чудо. Наведох се и то ме прегърна. След това тихо прошепна:

– Леличко, благодаря ви за парите. Сега аз ще живея винаги!

Детето силно се засмя, а аз заплаках, защото четиригодишното дете бе истински щастливо. То е живо и здраво и всичко при него занапред ще бъде наред.

Разплащане в натура

В Южноафриканската република е открит магазин, в който гражданите могат да си купят дрехи срещу вътрешните си органи.

В магазина Exchange, всеки може да си купи дрехи и аксесоари, но не за пари, а за вътрешните си органи.
Купувачите могат да закупят бутикови панталони, поли или рокли само с подписването на договор, в който се казва, че могат да се използват техните собствени органи за трансплантация на други хора в случай на смърт.

Рокля за двата бъбрека или тениска за сърце, може да изглежда като много висока цена за обикновените хора. Въпреки това, създателите на Exchange имат различно мнение:

– Магазинът ще работи дотогава, докато продадем и последната вещ, – казва авторът на проектът Райън Макманъс. – Ние търсим някакъв начин да замени парите в процеса на потреблението.

Един купувач в магазина може да спаси живота на повече от седем, нуждаещи се от трансплантация на органи, хората. Ако купувачите придобият всичките 700 продукта, които са представени в магазина, те ще бъдат в състояние да даде живот на почти 5 милиона души.

Южна Африка няколко пъти е в центъра на скандали с контрабандата на вътрешните органи. Така, през 2010 г., лекарите в болниците на тази южна африканска държава са били обвинени в „трафик на органи“ за израелски пациенти. Според разследването, в африканската държава са доставяни продадени органите на „черния пазар“ от бедните хора в Бразилия.

През 2001 и 2002. в болницата „Свети Августин“ в град Дърбан на източния бряг на Южна Африка са проведени повече от 100 незаконни бъбречни трансплантации.

Нужни са му ножици

Един глухоням се нуждаел от острилка за моливи. Той влязъл в един магазин за канцеларски принадлежности и за да покаже какво иска, направил следното.

С показалеца на лявата си ръка бръкнал в лявото си ухо и го завъртял. Продавачката се досетила, че иска острилка.

На един сляп човек му били необходими ножици. Той влязъл в същия магазин. Как ще обясни на продавачката, че търси ножици?

Мислете внимателно! Просто и елементарно е. Е, напрегнете малко мозъка си!

Отговор: Слепият просто ще каже: „Дайте ми, моля, една ножица“.

Разбрал буквално

Имало и такъв умник, който се облякъл леко и излязъл в снежна буря.

След известно време той замръзнал толкова много, че чак се вкоченясъл.

Да извика „Бърза помощ“ за такова „малко нещо“, му се струвало излишно.

Вместо това, влязъл в близкия магазин, купил си антифриз и го изпил.

Горкият човек, възприел названието „незамръзващ“ буквално и сметнал, че това ще го спаси от студа.