Тази вечер Евгений беше много уморен и не излезе с приятелите си. Днес два часа сече дърва на баба си. Легна, но сънят му бягаше от очите и започна да се върти в кревата.
– Ако не ти се спи, лежи тихо, – каза баба му. сега искам да се помоля.
Евгений вдигна рамене:
– Моли се! Нима ти преча?
Но любопитството го бодна и той попита:
– А защо именно сега си решила да се молиш? По-рано не можа ли?
– Сега е Бъдни вечер, – каза строго баба му, – утре е Рождество Христово’
– Какво е това? – и за да не расърди баба си по-меко каза. – Нищо не съм чувал за това.
Бабата въздъхна и обясни:
– Рождество – това е денят, в който Христос се е родил, Божият Син, нашият Спасител.
– Какъв Спасител?
– Човешки, – бабата замълча малко и продължи. – Всички сме грешни пред Бога. Той остави Сина си да бъде разпнат на кръста, заради нашите грехове, така че хората да не страдат.
– А, да! – спомни си Евгений, – И после възкръснал. Тогава защо хората още страдат? Значи Той не може да ги спаси?
– Това се е случило много отдавна, – неохотно каза бабата. – От тогава колко много пъти сме съгрешавали…. И само Той Христос гледа за всички…. Молят се хората и Той им помага.
– Тогава иди се помоли в църквата, – предложи Евгений.
Бабата повече не му обърна внимание, застана на колене пред иконата и зашепна нещо неразбрано за младежа. От време на време се кръстеше и бавно се покланяше.
Евгений гледаше баба си и му стана мъчно за нея. До сега не бе му ставало така мъчно, нито за себе си, нито за хората.
Баба му престана да шепти, стана духна свща и си легна.
– Благодаря ти, Господи, – чу Евгений да казва баба му. – на сърцето ми стана по-леко…
Сънят не идваше и Евгений попита баба си:
– За какво се моли?
– Как за какво?- обади се баба му.
– Какво искаше от Бога? Трябва ли ти нещо?
– На мен нищо не ми трябва, аз съм стара. Не за себе си….
– А за кого? – нетърпеливо скокна Евгений.
– За вас, за майката на Лена, за комшийката ……знаеш ли колко много болка и мъка има у хората?
– А за нас, защо си се молила?
– Животът ви е безпътен, не е добър. Рядко ви виждам, а и не мога да ви разбера…..
– Как така безпътен?
Бабата загрижено каза:
– По-добре заспивай.
Но Евгений не можеше да заспи. Той лежеше със отворени очи.
– Бабо, а ти вярваш ли в Бога?
– Да, – каза тихо старата жена. – Вярвам, че Бог помага на хората да живеят по добре само, че на тях ума им не стига.
– Но как можеш да вярваш в Него, ако никога не си го виждала? Какъв е Той?
– Боже, прости на тази окаяна душа, – замълви бабата.
– Защо се сърдиш? – миролюбиво каза Евгений. – Интересно ми е. Ти вярваш в Бога, все някак си го представяш. Какво представлява Той?
– Какъв е Той все сам за себе си решава. За мен Бог е доброта, любов и помощ.
Двамата замълчаха. Младежът загледан в звездите, показващи през прозореца, започна да се усмихва. В сърцето му се зараждаше нещо толкова хубаво и добро…..
Тази нощ Христос не се роди в яслата, а в едно буйно младо сърце, което до сега не беше познало Бога…..

Живял някога богат колекционер на древни статуи. При него те били в изобилие. Стояли по пътеките му в красивия му парк.
Веднъж при него бил изпратен студент с препоръка от тамошното историческо дружество, да се запознае с удивителната колекция.
Икономът на колекционера трябвало да съобщи на господаря си за пристигането на госта. След това го повел през парка към дома.
Обхванат от любопитство, студентът се спирал пред всяка статуя и възторжено възкликвал.
Най-накрая икономът не издържал и казал:
– Господине, вие при кого дойдохте, при статуите ли или при господаря?
„Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света;“

Всичко започнало, когато двама фотографи решили да тръгнат на сафари  е северна Ботсвана…
При своята разходка забелязали лъвица, която убила самка бабуина.
Нататък събтията се развили съвсем невероятно.
Фотографите случайно се натъкнали на група от бабуини, които преследвали лъвица. За съжаление лъвицата хванала една от тях. Фотографите решили да видят какво ще стане по-нататък, тъй като забелязали, че върху мъртвата маймуна се намира малкото ѝ.
Когато лъвицата се готвела да отнесе мъртвото тяло на жертвата си, мъничкото слязло от майка си и побягнало към съседното дърво, за да се качи на него ….. Но било много слабо, за да направи това. Лъвицата започнала да се приближава към него. В този момен всички очквали кървава разплата, но ….
За всеобщо удивление, лъвицата проявила към малкото само любопитство. Тя започнала да играе с изплашеното маймунче. То било ранено и много слабо….
И този кадър бил неочакван за всички. Мъничкото се успокоило и започнало да играе с лъвицата.
Другите лъвици дошли, проявили любопитство, но нямало никаква агресия, докато не дошъл един самец, който получил неочакван рев изпълнен с негодувание срещу него.
На съседното дърво сидели бабуините и наблюдавали ситуацията. И когато се появила възможност един от тях скочил долу и отнесал малкото със себе си.

Върви си Адам из рая и гледа, Ева яде нещо с удоволствие. Приближава се до нея и я моли:
– Ева, дай да опитам!
Ева продължава да яде и изобщо не му обръща внимание. Адам гледна с нескрито любопитство и още по-настойчиво казва:
– Ева, дай и аз да опитам….
Ева спокойно дояжда „нещото“ и си облизва пръстите.
Змията гледа обезсърчена, недоволно клати глава и казва:
– Ето на, цялата Библия отиде на боклука.

Акулите плаващи в океана, много скоро могат да станат ценни, в качеството си на туристическа атракция, отколкото ако плуват в супата.

Рибите трябва да се защитават, като се почне от Австралия и се стигне до Карибските острови. Трябва да се намали улова на тези ценни животни. Като си помисли човек, всичко това се прави, за да се задоволи любопитството на човек, което няма граници и иска да опита супа от акула.

Надявам се хората да разберат, че акулите са ценни не само в чинията.

Наблюдаването на акули от туристи донася 314 милиона долара за година и по прогнози тази цифра ще расте до 780 милиона долара в близките 20 години.

Сега акули в световен мащаб, са „донесли“ доход от 630000000 долара на година и тази цифра се променя, според експертите в Канада, САЩ и Мексико.

В последните години в Палау, Малдивските острови, Хондурас, Токелау, Бахамските острови, Маршалови острови, островите Кук, Френска Полинезия и Нова Каледония са забранили комерсиалното използване на акулите.