Жената на стрелочник донесла обяд на мъжа си и останала доста изненадана, като не го намерила в кабинката му. Чула приближаващ се влак. Очаквайки, че мъжът й може да остане без работа, ако не е на поста си, тя взела бързо сигнален флаг и хукнала към железопътната линия.
Вече се чувал грохот от приближаващия влак. Изведнъж се раздал пронизителен сигнал, колелата забавили движението си и влака спрял. Началникът на влака и обслужващия персонал изскочили от вагоните и учудени попитали жената, защо сигнализира с червения флаг. Оказало се, че тя не знаела кой флаг за какво е и взела първият, който й попаднал.
Нещастната жена разказала за изчезването на съпруга си. Скоро нейните думи били прекъснати от тревожен вик. Някакъв човек с вързани крака и ръце лежал на релсите. Всички хукнали към този човек. Вързаният човек се оказал изгубения стрелочник. Двама зложелатели си отмъстили по такъв начин на мъжа за това, че не взел участие в запоя им.
Няколко минути по-късно стрелочникът и жена му горещо благодарили на Бога за избавлението и спасението от неизбежната смърт.
Спасението и избавлението на човека от опасност е Божие дело. Това не е по силите на човек, но за Бог всичко е възможно. Ако се надяваме само на себе си, ще се провалим. Само Божията любов и благодат могат да ни избавят от неприятностите и да ни спаси.

Известният скулптор Денекер работел над статуята на Спасителят. Минали две години и той поканил в работилницата малката си дъщеря. Посочил фигурата, която дооформял и попитал детето:
– Кой е този?
Малкото момиченце погледнало скулптурата и казало:
– Това е един велик човек.
Скулпторът бил разочарован. Той не искал да изобрази велик човек, а любвеобилния Спасител. Решил да започне всичко отново и да представи Спасителят така, че всеки веднага да го познае.
Усърдно работил още три години. През тези години той постоянно се молел, Господ да му помогне да извае от хладния мрамор живия образ на Спасителя.
За втори път довел дъщеря си в работилницата и я попитал:
– Кой е този?
Момиченцето мълчаливо гледало скулптурата. Очите му се напълнили със сълзи и то казало:
– Оставете децата да дойдат при мен!
Развълнуван скулпторът възкликнал:
– Сега моята цел е достигната! Бог ми помогна! Неопитно дете позна в каменната статуя образа на Спасителя.
Така и всички християни с живота си трябва да приличат на Христос. Те са Неговото писмо. Когато християнин казва, че Христос живее в него означава, че Спасителят въздейства чрез човека на всички наоколо.
Животът на Христос е изявявал Бога. А живота на християнина трябва да разкрива на другите Христос.
Истинското призвание на християнина е не само да разкаже на другите за Спасителят, а да Го покаже чрез живота си в любов и доброта.

Човек може да няма обувки и да си мечтае за такива, но ако види човек без крака……

„А благочестието със задоволство е голяма печалба“

Благочестието е наистина печалба, но не такава печалба, каквато  хора търсят. То може да ни докара гонение и страдание но заедно със задоволен ум и духовни благости, то ни обещава сегашен и бъдещ живот.
Да бъдем доволни от съдбата си, каквато и да е, струва повече отколкото голямо богатство. Когато всичко това върви заедно с любов към Бога и човека, ние сме щастливи.
Едва ли някой ще   погледне с добро око ленивото задоволство.

Сляпата поетеса Фани Крозби е написала повече от осем хиляди песни
Изглежда тя е имала всички основания да се обиди и да бъде недоволна от своята съдба. Но когато била вече на 85 години, казала, че не съжалява за нито един миг от живота си. Тя съвсем съзнателно се е радвала на съдбата си. Така Бог можел по един единствен начин да използва оръдието Си.
Двадесет и три години тя е прекарала в Ню Йорк, в Института за слепи, първо като ученик, а след това като учител. Узнавайки, колко много хора със съкрушени сърца погиват, тя ги призовавала за спасение с голяма любов.
Без страх посещавала затворите, за да им разкрие греха на хората пред Бога и да им разкаже колко много Бог ги обича, давайки Син Си да бъде разпънат, за да спаси хората от полагащото им се наказание.
Веднъж в един затвор по време на молитва един затворник извикал:
– Не ме подминавай, Исусе!
Бог чул молитвата му, направил го ново създание и го благословил за работник на нивата Си.
Този вопъл докоснал сърцето на Фани и тя написала прекрасната песен „Не ме подминавай, Исусе, духът ми да не загине!
Страданието не е напразно. То възпитава ума ни и облагородява душата ни, дисциплинира волята ни, очиства чувствата ни, прояснява целта на живота ни, закалява и развива характера ни.

Един човек отишъл при мъдрец за съвет:
– Ние с жена ми отдавна не изпитваме предишните чувства един към друг. Аз не я обичам, навярно и тя мен. Какво да правя?
Мъдрецът отговорил:
– Обичай я.
Човекът помислил, че мъдреца не го е разбрал:
– Но нали това казвам, че никакви чувства не са останали!
Мъдрецът кимнал:
– Това е добър повод, за да я обичаш.
Човекът отново попитал:
– Но как да обичам, когато не обичам?
И ето какво чул:
– Служи й, слушай я, бъди съпричастен към нея, жертвай се за нея. За истинската любов няма прегради. Думата „любов“ не е чувство, а действие.