Никога не съм се смятала за красива, дори мисълта, че мога да бъда симпатична на някого ме е разсмивала.
Но веднъж се случи нещо интересно.
Разговарях със съпруга си и се готвех да затворя телефона си, след приключилия разговор, когато…….
Чух, как мъжът ми продължи да говори, без да прекъсне телефонната връзка между нас, с някой друг.
Той разговаряше с чичо Димитър, човекът който помагаше при ремонт на колата ни.
Неволно се заслушах в разговора.  И изведнъж чух съпруга си да казва:
– …. днес жена ми е необикновено красива, някаква светлина извира от нея. Толкова ми е хубаво до нея….
Това беше повече от признание в любов, което можех да понеса и ….. се разревах.
За първи път се почувствах красива и очарователна.

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

Пионер на евангелското благовестие в Китай бил Хъдсън Тейлър. Веднъж облечен в китайски дрехи стоял на брега на реката, очаквайки лодка.
Дошъл богато облечен китаец. Когато лодката взела да приближава, китаецът ударил Тейлър по главата и го повалил в калта.
По-късно Тейлър разказвал, че първият му импулс бил да удари китаеца, но Господ го избавил от това изкушение.
Когато лодката приближила до брега, китаецът внимателно се вгледал в Тейлър и разбрал, че е чужденец. Той не могъл да повярва на очите си и попитал:
– Защо не ме ударихте и вие?
Тейлър казал:
– Приятелю, лодката е моя. Качете се и ще ви откарам, където искате.
По пътя Тейлър разказал на китаеца за Божията любов и за Божия Син, който е разпънат на кръст заради греховете на всеки човек. Когато се разделяли, сълзи на покаяния и радост се стичали по бузите на китаеца.
Такава е силата на Евангелието, тя превръща враговете в приятели. Евангелието е Божествена сила в действие. То побеждава предубеждението, суеверието и езичеството. Сила, която доминира над човешкото сърце, волята, характера и живота. Това е истина, светлина, любов, търпение и святост. Помага за издържане срещу гонители, мъчения и смърт.
Евангелието е реална сила, която може да промени човешкия живот, дава му смисъл. Без него живота е жалък и вегетиращ.

Генерал Гордън по време на престоя си в Горен Египет се нуждаел от слуга. Той си избрал един млад мюсюлманин и му предложил да постъпи при него на работа. Мюсюлманинът отказал. Гордън попитал за причината на отказа му, на което младият човек отговорил:
– Ти ще ме направиш християнин.
Тъй като Гордън се нуждаел от добър работник, му обещал, че няма да му говори за религия и не се заинтересувал от неговия живот преди.
Когато генералът започнал да настоява за съгласието му, мюсюлманинът му казал, че се страхува да не стане християнин в резултат на това, че ще има ежедневен контакт с него.
А животът на генерала е бил по-красноречив и от проповед, дори когато не казвал и дума за религия.
Гордън бил истински пример за действен християнин. Той влияел на другите, като излъчвал новият живот подарен му от Исус Христос. Хората виждали в него изявата на живот изпълнен с любов, мир и доброта…..
Това убеждава много повече от многословието.
Приелият Христос се изпълва с жива вода, която се излива към другите във вид на любов, прошка, милост, милосърдие……
Най- убедителното доказателство за християнството е самият християнин.
Християнството без любов е фалш и лицемерие.