Това е нощната не летяща птица, местен екземпляр за Нова Зеландия. Въпреки че не може да лети, тя е отличен алпинист и може да се изкачи на върха на високо дърво.
А после се спуска с „парашут“, т.е. с разперени криле. Така те могат да пътешестват на 20-50 метра по ъгъл от 45 °.
Този вид птици са много интелигентни и добродушни. Ако човек е добър към тях те се привързват към него. Любовта си изразяват като кучетата и котките, галейки стопанина си.
Една от необичайните характеристики на тези папагали е силната, но в същото време приятна миризма, приличаща на аромата на цветя, мед или пчелен восък.

В продължение на много години Църквата е разработила всякакви видове начини за евангелизацията на света. Събираме се заедно, правим своите планове и стратегии, събираме пари за тази цел. Но въпреки всичко ние рядко си спомняме плана, който ни е дал Исус.
Повечето вярващи дори не осъзнават, че Той ни е дал ключа към евангелизацията на света. За това се помоли точно преди да отиде на кръста. Той поиска от Отца да станем едно, така че светът да научи, че той е изпратен от Бога.
Ако вие и аз, и всички от останалата част на тялото Христово се съберем и да започнат да се обичаме един друг, ще спечелим толкова бързо този свят за Бога, че ще ви се завие свят. И това е така. Но ние сме толкова заети да се заяждаме помежду си, че малко се замисляме за това.
Но, слава Богу, някои започват да разбират, че трябва да спрем всичко това. Трябва да се отнасяме към заповедта на Исус, да се обичаме един друг като команда, а не като пожелание. Нека махнем глупавите кавги и се обединим в Божия Дух.
Искате ли днес да направим стъпка по пътя към световната евангелизация? Тогава започнете да се молите за единство. Вземете решение, че ще обичате другите вярващи, няма да ги критикувате, няма да се оплаквате от тях и няма да ги одумвате.
Църквата на Бог ще се издигне във вяра и любов, славно като единно тяло, движима от властта на Самия Исус.
Исус се е молил това да стане и Святият Дух го прави.
Сатана иска да Го спре, но не може. Той е много по-силен. И ще постави такава преграда на пътя му, през която той няма да може да мине. И целият свят ще узнае, че Исус наистина е Господ.

Доста учихме и работехме през изминалата година. Понякога настъпвахме, когото не трябва и разравяхме зараснали рани.
Мечтаехме, пожелавахме си и странното е, че всичко това се претворяваше в реалност. Имало е от всичко по малко, но то вече отмина.
Сега в Новогодишната нощ повярвайте в чудеса и те наистина ще се сбъднат.
Вършете всичко с любов и не забравяйте, че е по-добре да бъде, а не да изглежда.
Гледайте напред. Намерете нестандартни решения дори за обикновените задачи.
Бъдете любознателни и изследвайте света.
Танцувайте и се веселете, без да се съобразявайте на колко години сте.
Раздавайте любовта си на тези, които имат нужда от нея, но позволете на околните да ви обградят с топлина и нежност.
Забавлявайте се като деца! Не оставяйте онова детското у вас, за което няма прегради и отчаяние, а само радост и желание да се върви напред, да се преодолее недостижимото и да се покори невъзможното.

Често ни питат какво очакваме от Новата година? Това за вас е една празнична нощ или година на промяната?
Щастието на един човек, зависи от самия него. Пътят към него е осеян с любов, разумност и нравственост.
Представете си, че през Новата година се избавите от някои лоши навици или от омразата, или се научите да обичате…… А нима това не е повод за радост?
Нека през настъпващата Нова година да направим нещо добро. Нека тази година бъде специална за нас, начало на промяната в нас.
Конфуций е казал: „По-лесно е да запалиш една малка свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“.
Нека запалим тази светлина в себе си, за да осветим живота на другите. Ако успеем да направим това, тази Нова година ще бъде необикновена за нас.

Илюзиите причиняват болка. Защо децата разказват приказки за Дядо Мраз, вълшебни феи, ……?
Защото много от възрастните вярват, че света е сложен, труден и лош. И за да могат децата да се чувстват по-дълго щастливи им се предлагат приятни илюзии.
Наистина, илюзията може да предизвика само болка. В тях няма пороци, но рано или късно ще бъдат развенчани.
Но има и друг път. Вместо да се крием в нереалния свят на мечтите, можем да се научим да виждаме красотата в този свят.
Нека да не се отказваме от стремежите си, нали няма нищо невъзможно. Да не забравяме да научим и децата си на това.
Истинския път в живота е съпроводен с болка, мъка и премеждия, но ги съпътствуват нежността, милостта, любовта и красотата…….