В Рим има два древни храма, единият бил посветен на добродетелите, а другият на славата. Това били две отделни здания, но архитектът ги построил така, че не можеш да попаднеш в храма на славата, ако преди това не минеш през храма на добродетелите.
Така и християнина не може да види Божията слава, ако преди това не е придобил добродетелност. Добродетелта води към славата. Всяко дело, мисъл или думи на добродетелния човек е в синхрон с Божието Слово. Добродетелта е като скъпоценна вещ, най-силно ухае, когато се мачка и стрива с ръце. Просперитета разкрива пороците на човека, а бедствията добродетелите му.
Основа и същност на всяка добродетел е любовта. Тя е наблюдателна, мъдра и проницателна. Любовта е търпелива, независтлива, смиренна, спокойна, неегоистична, доверчива, справедлива, не лицемерна, великодушна, покорна. Тя с готовност прощава, поддържа слабия, утешава малодушния, не отговаря на злото със зло.
Там, където има любов, там има спокойна съвест, мир и радост.

Една вечер по време на гръмотевична буря, железничар оглеждал своя участък. Най- накрая уморен си тръгнал към дома.  Изведнъж мълния го заслепила и силен гръм го повалил на земята. Мълнията повредила релсите и  предизвикала пожар в къщата на работника.
Когато дошъл на себе си, човекът видял, че домът му гори, той искал да тръгне да гаси пожара, но чул сигналът на приближаващия локомотив. Запалил фенера, но силен вятър го изгасил. Откъснал червено парче от ризата си, прикрил с него фенера и го издигнал високо. От далече се виждали две светлини, идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червеният сигнал и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома си, цялото си имущество, но изпълнил дълга си, спасил пътниците във влака от явна смърт.
Това е посвещение. Готовност да се жертваш за благото на другите. Забравяйки своите нужди и интереси единствено, за да се спасят хората, да им се окаже помощ.
Християнинът отричайки се от себе си, следва и изпълнява волята на Христос. Той се отказва от собствената си  гордост, гняв, завист, омраза, нетърпение, алчност, егоизъм и следва Христовата кротост, любов и търпение. Нека Бог ни помогне в това, изцяло да посветим живота си на Него, ако още не сме го направили.

Веднъж една мъдра баба казала на внука си:
– Всеки човек, сътворен от Бога, се явява решение на нечий проблем.
Внукът много се изненадал от думите на баба си.
– Ти си решение на нечий проблем, – повторила тя.
Гледайки неразбиращото лице на внука си обяснила:
– Дарът, който Бог ти е дал, може да не е необходим на всички, но безусловно е необходим на някой – усмивката ти, любовта ти, твоята сила, ……

Когато американците открили златни мини в Аляска, хиляди златотърсачи се стекли натам. Пътят до там бил дълъг и труден. Той минавал през океана, след това по сушата и накрая през големите заснежените планини.
В златните мини също било много трудно, защото заради силния студ, дори и през лятото било необходимо да се затопли замръзналата почва с огъня. Трябвало да живеят в набързо построени колиби, дори и пещери. Храна, облекло и оборудване за добиване на златото били много скъпи. И въпреки всичко това, идвали все повече и повече хора, а животът постепенно се нагаждал.
Колко малко хора се стремят да се обогатят с истински духовни ценности?
Божието слово е повече от чисто злато. То не е оттатък океана, нито зад снежните планини. Не трябва да се прилагат много усилия, за да се намери. То открива пътя към истинското щастие и вечния живот в небесната обител.
Колко странно е, че малко хора се стремят да придобият тези скъпоценни съкровища.
Божието слово очиства ума и сърцето, помага на човек да умре за света и да оживее за Христос. То води към богопознание и самопознание, приучва ни към истинска любов спрямо ближния.
Колкото повече християнина изпълнява Божието слово, толкова душата му се очиства и той разбира най-големите тайни.

Да почиташ означава да уважаваш, да отдаваш любов и почест.
Веднъж спартанците пристигнали в Атина, за да присъстват на тамошните зрелища. Залата била препълнена.
Влязъл старец и започнал да си търси място да седне. Но всички места били заети от млади хора. Спартанците били удивени, че нито един от юношите не станал и не отстъпил мястото си на стареца.
Когато старецът приближил спартанците, те всички се изправили от местата си, за да му отстъпят място. Те били така възпитани, да почитат старите хора.
Господ също се грижи за възрастните хора. Той ги поддържа и охранява.
За съжаление, в наши дни има даже и сред християните, невъзпитани младежи, които не уважават възрастните хора.
Бог ви призовава днес, драги млади приятели, да последвате примера на спартанците и Господа в  благочестие, доброта, любов и грижа за възрастните хора.