Иван Петров се дипломира и го изпратиха на работа в реанимацията.

Един пролетен ден докараха момче, жертва на несподелена любов. Особено през пролетта болницата се пълни с такива идиоти. Какво да се прави хормоните бушуват ….

Този младеж се бе опитал да се отрови, но не напълно. Промиха му стомаха и го сложиха да лежи. А той през цялото време крещеше:

– Не мога да живея без нея, ще се убия.

За това го бяха вързали с ремъци за кревата. Поръчаха на Петров да вземе момчето от реанимацията и да го докара до стаята му.

Иван бута леглото по коридора, а младежът не може да се успокои и непрекъснато крещи. На Петров му писна и каза:

– Що не искаш да живееш, стани донор на органи. Това е безвредно и ще принесе на някого полза.

Изведнъж младежът се умълча. Стигнаха асансьора. Тук имаше две възможности нагоре към стаята му или надолу към моргата.

Един от санитарите попита:

– Надолу или нагоре?

А Петров най-сериозно каза:

– В моргата.

Момчето на леглото пребледня и започна да мърмори за лекари убийци. Когато стигнаха на долния етаж младежът започна да крещи:

– Спасете ме! Помогнете ми! Искат да ме убият!
Всички виждат, че момчето не е на себе си. Ето ръцете и краката му са завързани с ремъци за кревата, за това никой не му обръща внимание.

Някой се опита да го успокои:

– Изобщо не боли. Потърпи малко. Раз и готово ….

Момчето разбра, че това е някаква световна конспирация. Той си припомни всичките филми, където изрязват органите на хората, а после човек  изглежда изтощен, умствената му дейност спада, …..

Когато стигнаха до стаята, на младежа му стана страшно да гледа. Лежи пребледнял покорен на съдбата ….

Повече това момче не направи опит за самоубийство.

Майчиното сърце е източник на всеотдайна и безгранична любов. Майките са способни да се грижат за всички деца, дори и да не са ги родили.

За това ни напомня майка котка, която не само е спасила малки ежчета, но е започнала и да се грижи за тях.

В един крайградски район били открити малки и слепи таралежчета. Всички мислили, че те са обречени и ще умрат, но котката Соня решила да помогне на малките.

Тя не само ги хранила, но поела и грижата за тях като истинска майка. Цялото си време тя прекарва с приемните си деца.

Соня си има котенце, но тя не прави разлика между него и ежчетата. Така всички живеят заедно като в едно семейство.

Тази история още веднъж доказва, че чужди деца няма.

Бог ще донесе мир в душата ви и ще предаде окраска на всичко, което виждате.

Може би обстоятелствата и постигналата ни мъката са останали същите, условията не са се променили, но ако Христос, като Господ и Учител, управлява нашия живот, Той ще ни даде радостно избавление.

Неговата мъдрост е безпогрешна. Силата Му е неизменна. Любовта Му никога няма да престане.

Само когато виждаме Бог във всичко, ние може търпеливо и с любов да се отнася към тези, които ни безпокоят и ни причиняват огорчение. На такива хора гледаме като на оръдия, които Бог употребява, за да постигне Своите намерения за нас.

Най- накрая ние ще им бъдем благодарни за благословенията, които сме поличили чрез тях. Само при такива условия ние можем да се избавим от недоволството и възмущението си във всяка една ситуация.

Само преди двадесет и четири часа всичко беше лесно и просто. Животът на Мая течеше без произшествия. Събитията следваха едно подир друго и тя не се замисляше много за нещата. Училище, колеж, университет. И оттам в област, която обичаше толкова много.

Преди осем месеца в живота и се бе появил Иван и макар да не ѝ бе направил официално предложение, въпросът дали ще се оженят, беше предрешен. Тя взимаше лесно решение, без да разсъждава за последиците.

Точно на трийсет и втория си рожден ден Мая получи това, за което мечтаеше – кариера, кауза и сродна душа. Но изведнъж всичко се промени.

Отговорността плашеше Мая повече, отколкото искаше да си признае.

Всичко се обърка, когато Филип дойде на събирането у тях. Той имаше стройно и атлетично тяло. Косата му беше буйна и гъста. Очите ми бяха шеговити и подкупващи, а усмивката цяло предизвикателство, на което никоя жена не можеше да устои.

Мая прекоси всекидневната и излезе на балкона. Това беше едно от любимите ѝ места. Отсреща непрекъснато се мяркаха хора. Тя стоя там дълго. Накрая се върна в стаята, която имаше климатик и затвори вратата.

Апартаментът бе обзаведен с някои оставени мебели от баща ѝ. Харесваше единствено старото кресло. Купила го бе от магазин за мебели втора употреба, когато беше в колежа.

Мая се грижеше за него като за домашен любимец. През годините креслото беше ремонтирано много пъти. От оригинала бе останало съвсем малко. Но за нея си оставаше същото кресло, в което потъваше през онези безгрижни дни, когато учеше в колежа. И сега се отпусна с благодарност в прегръдката му.

Мая знаеше, че Филип е в списъка на гостите, но се надяваше той да не се появи, а в същото време ѝ се искаше да дойде. Тя бе слушала много за неговите успехи, тайно си бе мечтала за среща с него.

Когато Филип влезе в трапезарията и момичешкото ѝ увлечение се завърна, тя отново се почувства неловко, както когато го видя за пръв път. Безгрижният и живот изведнъж се усложни. В съзнанието и се въртяха нови мисли, нови идеи и нови възможности за избор.

„Защо отидох в дома му вечерта след събирането?“ Тази мисъл я измъчваше непрекъснато.

От мига, в който влезе в къщата му, Мая не помисли за Иван. Чувствата ѝ към Филип бяха категорични, без съмнение и това я измъчваше. Не ѝ се бе случвало да изпита подобен прилив от емоции, дори когато за пръв път видя Иван.

Не трябваше да ходи при Филип, но като пристрастен наркоман, не можа да се откаже. Мая беше влюбена в Иван и щеше да стане негова съпруга.

„Това ли искам? Иван представляваше всичко, което уважавам в света. Защо да го зарязвам заради мъж, който е далече от мен в много отношения?“

Мая дълго мисли по този въпрос, но не можа да намери отговор. Не можеше да прецени добре, какво означава това нахлуване на друг мъж в живота ѝ.

„Винаги ли ще бъда толкова невярна и ще се впускам в случайни връзки всеки път, когато някой привлече погледа ми? И все пак Филип беше много по-различен от другите“.

Той бе голямата ѝ любов. Преди да разговаря с него и да го опознае по-отблизо, тя не се съмняваше в себе си.

Но имаше и друг, несъмнено по-важен въпрос, който не и даваше покой. Всеки път, когато се замислеше за това, страхът от отговора я караше да си го избие от главата.

Много е важно какво предавате на децата си.

Родители, които имат травматичен опит от училище, изпитват тревога и излишно безпокойство, което децата усещат. Тогава те губят увереност и възприемат чувствата на родителите си.

Ако говорите на детето си за училището позитивно, то настроението му ще бъде съвсем друго. Можете да обсъдите с него възможностите които го очакват училище като, например,   добиване на нови знания, намиране на нови приятели. Дори е хубаво да им разкажете някои весели истории от вашия училищен живот.

Ако вашето дете бъде спокойно, радостно и дружелюбно, другите деца ще се отнасят към него със симпатия.

В същото време трябва внимателно и с разбиране да се отнасяме към чувствата и преживяванията на децата. Трябва да ги подкрепяме, но без излишно драматизиране.
Ако то ви се доверява и ви разбира, в труден момент получава съвет и намира утешение при вас, това ще е една неоценима помощ за него от ваша страна.

От друга страна, родителите могат да предизвикат стрес у детето поради неуспехите му в учебния процес. Важното е, вашето дете да разбере, че любовта ви към него не зависи от неговите оценки в училище.

Ако забележите, че вашето дете изпитва хроничен стрес заради проблеми в колектива, потърсете помощ от психолог и учителя му. В такива случаи е необходимо да му се помогне да се справи с преживяванията си, да се въздържа от нежелани реакции и да разрешава конфликтите си безболезнено.