Лишеите често се появяват в градините и парковете. Някои казват, че лишеите изсмуква сока на дървото и те са показател, че околната среда е чиста.

Дали това е истина?

Лишеят е организъм, който употребява въздух, вода и роса.

В големите градове, където замърсяването на природата е много голямо, няма да ги намерите по дърветата. Лишеите не могат да виреят в замърсен от предприятията въздух.

Ако намерите лишеи във своята градина, вземете мерки да ги унищожите, защото те затрудняват дишането на дърветата.

Освен това те се появяват на застаряващи дървета.

В такъв случай ви препоръчвам да обновите градината си с млади плодни дръвчета.

В България билката змийско мляко се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна. Змийското мляко може да се срещне под наименованията жълтеникав бурен, жълтеничева трева, лишейче, жълтяниче и брадавично цвете.

Млечният сок от свежата билка съдържа алкалоиди във вариращи количества около 3%. Те предимно са свързани с хелидоновата киселина, но могат да бъдат соли на лимонената и ябълчната киселина.

Алкалоидите в змийско млако спадат към три основни групи – група на протопина, група на протоберберина и група на бензофенантридина.

Представители на последната група са хелеритрин, сангвинарин, хелидонин, хомохелидонин. От тях главният действащ алкалоид на дрогата е хелидонинът. Растението съдържа до 0.4% хелидонин. В състава му влизат още сапонини, някои органични киселини, флавониоиди, витамин С, провитамин А и други.

Много хора смятат, че змийското мляко е обикновен бурен. То обаче притежава много добро свойство да пречиства кръвта и е отличен съюзник в борбата с тежки чернодробни заболявания. Пречиствайки кръвта и черния дроб, билката подобрява обмяната на веществата.

Змийското мляко се прилага за лечение на заболявания на бъбреците и жлъчката. Хелидонинът в билката потиска централната нервна система, има аналгетичен ефект, действа седативно и болкоуспокоително.

В големи дози сангвинаринът подобрява перисталтиката на червата и активира слюнчената секреция. Най-общо билката има добро спазмолитично действие, стимулира функциите на черния дроб, регулира ускорен пулс, понижава кръвното налягане.

Силното окосмяване при жените най-вероятно се дължи на смущения в бъбреците. Някои смятат, че намазването на засегнатите участъци със сок от змийско мляко помага при проблема с окосмяването. Сокът може да се получи с помощта на сокоизтисквачка. Съхраняван в хладилника, той е ефективен до 6 месеца.

В дерматологията змийско мляко се използва за лечение на лишеи, брадавици, мазоли, екземи, рак на кожата. Билката помага при лечение на псориазис.

Сангвиртринът в билката под форма на маслен или воден извлек намира широко приложение в стоматологията за лечение на гноящи венци и стоматит. В гинекологията се използва срещу ерозии на маточната шийка.

В народната медицина се прилагат извлеци от змийско мляко при различни заболявания. Пресният сок от надземната част на билката се препоръчва за външно третиране на брадавици, пигментни петна, мазоли, кокоши трън.

Той се използва и за ускоряване зарастването на рани. Отварата от змийско мляко се препоръчва и за лечение на асцит, който придружава чернодробната цироза.

Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да престои в продължение на 1 час. Полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чаша 3-4 пъти дневно.

Лечението с препарати от змийско мляко трябва да се извършва под лекарско наблюдение. Големи дози от тези препарати предизвикват отравяне, чиито симптоми са силна жажда и тежест в главата, халюцинации и главозамайване.

Антарктида е известна като място, където има голям брой пингвини. Но напоследък учените са открили нов вид миниатюрни организми тясно свързани с насекомите – мъх. Сега специалистите се опасяват, че поради глобалното затопляне, ще се създадат благоприятни условия за поява на плъхове и мишки.

В тази ситуация са виновни самите хора. Приблизително 40 000 души посещават Антарктида всяка година предимно като туристи. През летния период тук живеят около 4000 учени.

Дрехите на всеки посетител съдържат семена, спори или яйца на насекоми. Най-много пострадал район от плъхове и мишки се оказал остров Macquarie. На други места в Антарктида е намерена трева например, под японските изследователски хижи. Големи тревни площи били открити близо до руската станция, а голямо разнообразие от гъби са установени край австралийската станция.

Хората се опитват да вземат всички мерки, за да се спре разпространението на тези организми и подобни същества, но броят на хората, които пристигат в Антарктика расте. Ръководителят на норвежката изследователска станция съобщава, че в Антарктида е забранено да се внасят живи същества, дори цветя в пластмасови саксии.

През последните няколко години в Антарктида са открити четири вида акари, както и някои видове лишеи, която растат по скалите. Разпространители на плъхове и всякакви видове гризачи са корабите и плавателните съдове.

Така че всяко движение трябва да бъдат проектирано по такъв начин, че да се предотврати проникването на нежелателни „преселници“.