Лятото, край една малка селска църква попаднах на доста интересна компания. Беше интересен човек, падаше малко ексцентрик.
При лутанията си се бе натъкнал на някаква „нова религия“ увенчана с високомерие и възвишеност.
Моя събеседник беше много забавен. Пътувал отвъд тропиците , разказваше интересни неща за своите пътешествия. Със загорялото си лице, бухнали вежди и остра брадичка ми напомняше на някой горски дух.
Бяхме седнали на тревата и лениво се взирахме в кубето на църквата.
Вечерта се предусещаше в късния следобед, а в небето се носеше мощна птича песен.
Изведнъж той се извърна към мен и ме попита:
– Знаете ли защо шпилът на църквата е вирнат така?
Признах невежеството си, като срамежливо повдигнах рамене, а той махна с ръка и продължи:
– О, същото е като при обелиските – античен фалически култ.
Какво бе породило това твърдение? Навярно някакво извратени мислене. Нима има думи на земята, с които може да се изрази такава нелепост и то на такова място?! Но всичко това беше пълен абсурд!
Едва сега разбрах как са се чувствали тези, които са изпращали вещиците на клада.

– Ами да, наистина, – казах след минута, – ако не беше фалическият култ, църквата щеше да е построена наопаки, кацнала върху шпила, насочен на долу.
Стана ми смешно. Но събеседникът ми сякаш не забеляза иронията, той по никакъв начин не даде знак, че се е засегнал. Изглежда не се отнасяше достатъчно ревностно към „научните“ си открития.

Видеото, което до самия край запазва интригата. Уличен артист, много бързо и уверено нанася мазки върху платното. Това, което той рисува, остава загадка до последните секунди.
Такъв невероятен и труден начин да се направи портрет на любимия актьор на много поколения е просто завладяващ. А техниката и артистичността са възхитителни.
Между другото, може би портретистът се е вдъхновил от видеото, където е наблюдавал как изглежда лицето на ултравиолетова светлина.

В Рим можете да посетите в действителност необичаен музей. Той е разположен в църква, където се съхранява доста необичайна колекция.
Отпечатъци, снимки, книги и ръкописи, които свидетелстват за следите, оставени от душите в Чистилището, които желаят да се върнат в живота или да прекрачат прага на забравата.
Колекцията започва своето начало през 1897 г., когато отец Жуе, след пожара в параклиса на църквата, видял на стената изображение на страдащо лице. Свещеникът бил убеден, че тази душа е починала. Тя се намирала в Чистилището и иска да влезе в контакт с живите.
Оттогава той започнал да събира разлини доказателства за страдащи души в Чистилището при своите пътувания в Италия и Европа.
Това място, където е разположен музея има репутация на прокълнато място.
Музейят е отворен за посещения на всеки желаещ, но чесно казано не бих се съгласила да вляза в него.
Страното е, че свещеник се е нагърбил с тези мистификации, а и самият музей е разположен в църква.

Мнозина смятат, че красивото лице не може да се забрави. Въпреки това, проучването на немските психолози показват обратното. Красотата на лицето не позволява нейното запаметяване, освен ако няма някоя ярка отличителна черта. Вина за това имат нашите емоции.
За всеки от нас по-вероятно изглежда, да запомним красивите лица, защото ни е приятно да ги гледаме. Но съгласно експериментите на психолози от Йенския университет, хората са склонни да запомнят непривлекателните лица, ако при красивите няма някакви забележими особености.
По време на експеримента на участниците били показвани снимки на красиви и не много красиви лица.  В този случай са взети данни от енцефалограф, показващ мозъчната дейност по време на изпитването. Установено е, че разпознаването на красививи лица се препядства от емоциите.
– Гледайки към привлекателно лице, хората вярват, че са го виждали, а в действителност не са, – казва авторът на изследването Холгер Визе – и затова обръщат по-малко внимание на него, така те „пропускат“ лицето, не го улавяне в паметта си, а по-късно го бърка с други привлекателни физиономии.
Красиво лице с някаква ярка особеност, като, например, Анджелина Джоли, привлича максимално вниманието и се запомня леко.

Ние сме естествено красиви, но понякога можем да се възползваме и от такива начини на освежаване на лицето.
1. Смеси ситно нарязан копър, овесени ядки, олио или зехтин по една супена лъжица, до получаване на консистентна кашица. Нанеси сместа върху очистената кожа и я масажирай. Кожата ще стане по-чиста и светла.
2. Натопи в гореща вода две малки кърпи и ги постави на лицето вертикално, така че те напълно да покриват челото, очите, бузите и брадичката. След две минути натопи същите кърпи само, че в студена вода и ги постави хоризонтално. Изчакай две минути. Ще забележиш как кожата ти сякаш се е подмладила.
3. Направи тонус маска за лице. Меката част на добре узряла райска ябълка смачкай с вилица. Прибави една супена лъжица брашно. Бъркай сместта докато се получи гъста каша. Нанеси сместа върху лицето, шията и областа оформяна от деколтето. След 10 минути измий всичко с топла вода.
4. Половин прясна краставичка със средна големина натрии на ренде. Загърни в две хартиени салфетки по 2 чаени лъжици от полученото пюре. Постави ги върху клепачите. След 10 минути измии лицето си.
В зависимост от продуктите, с които разполагате, можете да опитате някой от посочените начини.
Не чакайте покана, станете по-привлекателна!