Танцуваща мебел. А защо не? В нашето сиво ежедневие, понякога цветно, не достигат шегите.
Шеги, който да те срещат на входа на жилището ти, на които можеш да седнеш, които да подобрят настроението ти и да ти дадат желание да живееш и да твориш.
Колко често това не ни достига!
Времената са такива мрачни и обезкуражаващи, така че нека творенията на дизайнерите да ни накарат да се усмихнем и да погледнем света от друг ъгъл.
Танцуващи столове, циферблати на часовници с лица, столове без крака, с такива шеги дизайнерите привличали хората от незапомнени времена. Велможи от миналото, събирали колекции от тези удивителни предмети. Това било хоби, което преминавало в страст.
Сега ние се възхищаваме от колекциите им. Цяла индустрия от дизайнери и художници работи и създава нови удивителни творения.
Понякога това е полезно. Погледнеш, усмихнеш се и научаваш нещо ново. Колко малко ни трябва понякога.

На централна гара в автобуса се качили две весели старици приятелки. Те попитали:
– Как можем да стигнем до археологическия музей?
Шофьорът им казал точно на коя спирка да слязат.
Скоро двете възрастни жени решили да слязат една спирка по-рано от посочената. Шофьорът по говорителя им съобщил:
– Тази спирка се намира далеч от музея. Трябва да слезете на следващата. След това да измините 20 метра напред и 50 метра на дясно и от дясната страна на улицата се намира музея….
Всичко това било обяснено твърде високо, ясно и разбрано, че и глухия би го разбрал. Хората в автобуса слушали всичко това с тъжно покорни лица, на които било изписано: „Старост – нерадост“.
Една от старите дами намигнала на останалите пътници и казала на шофьора:
– Много благодарим за информацията. Но ние всичко вече забравихме.
И двете стари жени бързо изхвръкнали от автобуса.
Трябва да отбележа, че тези възрастни жени изпреварили и пристигнали до музея по-бързо от един мъж с дъщеря му.
Ех да можех и аз да бъда такава старица!

Вандалите в нощта на 11 юни осквернени Йерусалимския Мемориален музей „Яд Вашем“, посветен на жертвите на Холокоста.
Неизвестни лица написали по стените на зданието, най-малко 10 надписа, възхваляващи нацистите.
Някои от тях гласят: „Хитлер, благодарим ти за Холокоста“, „Ако Хитлер не съществуваше, той щеше да бъде измислен от ционистите“ и „Ционисти!Вие обявихте война на Хитлер в името на еврейския народ, така сами си натресохте Холокост“.
Представител на мемориалния център Авнер Шалев заяви, че е шокиран и уплашен от акта на ненавист спрямо Израел и ционизма. По думите му, станалото прекрачва всякакви граници.
В тази нощ в Ерусалим били повредени и изписани с боя няколко автомобила на израелски араби. Нападения върху религиозни и исторически ценности за араби и евреи в Израел не е рядкост. Нападат се, както синагоги, така и джамии. Но за първи път има подобна акция срещу музея Холокост.

Новата система е предназначена за хора с пълна парализа на крайниците, а именно тези, които не могат да контролират инвалидна количка, дори и с ръце. Предполага се, че тази разработка ще даде на лица с увреждания да пътуват, да управляват превозното си средство с помощта на езика.
Системата се състои от датчици, прикрепени на зъбите, а на небцето има миниатюрен магнитен индикатор закрепени с помощта на медицинско лепило. Езикът се използва като джойстик.
Човек затваря контактите върху зъбите и управлява инвалидната си количка. Например, при допиране на езика до предните зъби, количката се придвижва напред, при докосване в ляво прави ляв завой, ….
Напълно е възможно количката да се приспособи за работа и с компютър. В този случай докосването на зъбите е вместо използването на мишка. Екипа от конструктори продължава да увеличава командите, така че инвалидите да извършват повече дейности на компютъра.
Управлението с език е перспективно. Езикът пряко се  подчинява на мозъка. Дори при травма на гръбначния мозък и пълна парализа на крайниците, той остава движещ се. Устройството се отличава с висока оперативност и гъвкавост.

Австралиецът Дереми Кул мечтае да пусне интерактивна книга за деца.
Кое е най-главното в такава книжкa? Правилно, картинките.
За да запомни читатателят книгата, автотът заменя цветните илюстрации с оригами. Въпреки всичко това все пак са рисунки.
Дереми Кул е графичен дизайнер от Мелбърн.
За сега от бъдещата книга за желаещи да се резвиват деца са готови портретите на действащите лица, обстановката, в която ще живеят, но още много предстои да се направи. Вероятно тази книга ще може да се чете от таблет.
Междувременно цветните илюстрации се продават като отделни картинки, изкарани на принтер, за да се доведе замисъла на автора докрай. За всяко начинание са необходими пари.