Думата „миниатюра“ произхожда от латинското название на червена боя «minium». В оригинал означава антични и средновековни картини в жанра илюминирани манускрипти.

Заради малкия размер на картините и наличие на представка «мини» в думата, по-късно са е получило етимологична метаморфоза.

В резултат на това миниатюри започнали да се наричат всякакви малки картини, особено портретните.

От живописта термина е нахлул и в литературата, където с него се обозначават малки произведения.

Все повече тинейджъри смятат, че не им трябва литература и четенето като цяло. „От това няма полза“. Това не е компютърна грамотност,  не е мениджмънта и маркетинга,или коопоративно право!
Дълго можем да иронизираме това положение, но проблема си остава. Четящият човек вече не се смята за успешен човек в съвременното общество. Можеш и да почетеш, но не е ли по-забавно да гледаш някое реалити-шоу?
Главното е колко си струва това.
От друга страна имаме право на избор – да четем или да не четем. Ние можем да се наслаждавам на  Марсел Пруст или просто да „се осведомим“ за редовните „нюанси на сивото“.
Свобода. Искате да бъдете щастливи? Бъдете. Писна ви от призиви за четене?!
Измъчва ме един въпрос. По-добре ли е литературата да бъде недостижима, отколкото да се отнасят към нея с пренебрежение? Мисля си, че когато нещо е забулено с неизвестност и забрана е по-желано от това, което се предлага просто така. Но това са прости рекламни трикове за привличане на масите, а ние искаме доброволно и ненасилствено изграждане на любов към четенето.
Тогава какво да правим?

Готвейки се за шахматната корона Ботвиник решил да прегледа малко литература по въпроса. Той разбрал, че чуждите издания, които идват в Комитета по физическа култура, се пазат в библиотеката на Института и не се дават за домашен прочит. За това отишъл при председателят на Комитета и генерала по сигурността Аполонов да получи разрешение да използва библиотеката.
– А по-рано как се готвехте за турнирите? Проучвахте литературата ли? – подозрително попитал генерала.
– Разбира се, не може без това?
– Тогава защо трябва да я изучавате наново? – възмутил се Аполонов и отказал на Ботвиник.

От 1912 г, до 1948 г. олимпийски медали са връчвани не само на спортисти, но и на хора занимаващи се в областта на изкуството.
Още през 19 век Пиер де Кубертен, предложил да се възродят Олимпиадите, изказвайки идеята, че съревнованието ще бъде в различните области на изкуството. Освен това произведенията трябвало да имат отношение към спорта.
Били предвидени пет медали за архитектура, литература, , музика, живопис,  и скулптора.
Едва след Олимпиадата през 1948 г. се изяснило, че почти всички участници в това съревнование изкарват пари в областта на изкуствата.
Било решено тези състезания да се заменят с културни изложби.

Нашите родители си имаха свой начин да предпазват децата си. Те разбираха в каква страна живеят, но не даваха на децата си да го разберат.
Страхуваха се, че с целия си младежки плам ще се хвърлят да защитават невинния, който е осъден.
Страхуваха се, че ще поискат да прочетат цялата забранена литература. Страхуваха се, че ако разберат за несправедливостта на войната, ще поискат да я спрат.
Страхуваха се, че всеки от тези благородни пориви би могъл да докара нищета, изгнание, затвор или смърт.
Страхуват се, защото и досега нищо не се е променило.
В края на краищата, както си бяхме обградени от „застрашаващи врагове“, ако се вярва на телевизията и медиите, така си и останахме.
Но когато пораснат и сами разберат……