Страно е, че Берлиоз започнал да е насочва към музиката още от детството си, но не можел да търпи пианото. Зато пък с удоволствие свирел на китара, флейта и флежолет.
Той имал изключителна памет и до съвършенство овладял пеенето направо от партитура.
Когато пристигнал в Париж, младият Хектор, решил  първо да постъпи в хор. Той отишъл на прослушването. Там с изненада го попитали:
– Къде са ви нотите, млади човече?
– Защо са ми? – попитал учудено Берлиоз.
– Вие сте дошли на прослушване, нали? Как мислите да пеете, ако нямате нотен запис?
Берлиоз отговорил:
– Много просто.
– А какво ще пеете?
– Каквото поискате. Дайте ми каква да е партитура, солфеж или тетрадка със ноти.
– Вие пеете направо от листа? – изненадал се ръководителят на хора. – А по памет можете ли нещо да ни изпеете?
– Това е лесно. По памет зная оперите:  „Вестал“, „Кортес“, „Стратоника:, „Едип“, също „Ифигения „, „Орфей“, „Армида“…..
– Достатъчно. Непостижима памет! Тогава изпейте арията от „Едип“ „Тя ме обсипва….“
Берлиоз под акомпанимента на цигулка превъзходно изпълнил арията и бил приет в хора.

Една млада жена се прибирала от работа. Без да иска задрала калника на колата в бронята на друга кола.
През сълзи започнала да обяснява на другия шофьор участник в произшествието:
– Това е нова кола. Купихме я преди няколко дни. Сега какво ще кажа на мъжа си?
Шофьорът на другата кола ѝ съчувствал, но казал:
– Трябва да обменим номерата на колите и номерата на свидетелствата ни за шофиране.
Когато младата жена извадила големия кафяв плик с документите, изпаднал един лист хартия.
На него с уверен мъжки почерк били написани няколко думи: „В случай на пътно-транспортно произшествие … помни, мила, аз обичам теб, а не колата“.

Зимна вечер. Михаил вървеше безцелно по улиците, а снегът бавно падаше и покриваше със снежната си белота всичко наоколо.
Стигна близо до училището. Снегът вече му бе нахлупил бял калпак. Наоколо всичко тънеше в тишина.
Изведнъж погледа му попадна на малка детска ръкавичка, полузатрупана от падащия сняг.
„Вероятно, някое дете я е изтървало, когато се е прибирало от училище за в къщи, – помисли си Михаил. – Сигурно това дете и сутринта ще мине оттук“.
Той извади ръкавичката, изтупа я от снега и я закачи на клонче от дърво, намиращо се до пътя.
На следващата вечер Гриша отново мина оттам.
На същия клон бе забоден лист хартия от ученическа тетрадка, който се бе понамокрил малко от снега.
На него с едри букви беше написано: „Благодаря ви!“

За да начертаете перфектен кръг с ръка, не е задължително да притежават тайни знания. Достатъчно е да позиционирате правилно ръката с молива и да завъртите листа.
Това умение е полезно за тези, които са в училище, колеж или са ангажирани в някакво творчеството. Съжаляваме, но ако рисувате окръжност върху твърда повърхност, няма нищо да стане.
Научете тази проста техника. Това е полезно за изготвяне на чертежи и диаграми, както и скици, или просто да го използвате, за да предизвикате приятелите си в състезание “ Кой може да направи идеален кръг?“

На шега или не, но проектът за самобръсначка за еднократна употреба се мъчи да наложи дискомфорт, свързани с хартиените порязвания и използването на този материал за битови нужди и екологични цели.
Създавайки уникална самобръсначка от водоустойчива хартия, дизайнерът Nadeem Haidary предложил да се използва режещото свойство на материала. Тази дръзка идея е въплътена в набор от еднократни самобръсначки Paper Cut Razor и се възприема по-скоро като фалшива.
Въпреки това, дизайнерът твърди, че това е много полезно изобретение, което е напълно рециклируемо и не замърсява околната среда.
Нещо повече, той твърди, че този продукт от един лист хартия в игрив маниер напомня на използващия го за две неща: първо, порязванията от хартия са остри и второ тази самобръсначка е за еднократна употреба.