Корените на дървото са дълбоко зарити в земята, а своите листа и цветове то устремява към небесата. Стои изправено и устремено нагоре.
Мълчи, само вятарът понякога шепне в листата му. Всеки застанал под него се успокоява и вдъхва свеж въздух.
То предлага закрила от палещите лъчи на слънцето и студените струи на проливния дъжд. Радва очите на хората с цвета си и ги храни с плодовете си.
Дървото не иска нищо в замяна. То е безкористно и съвсем не се притеснява от това, какво ще направим с неговите дарове. Ден и нощ се грижи да изхрани плодовете си, а когато узреят ги дарява на хората.
Дървото расте винаги насочено към светлината. Използва всяко достъпно пространство, за да получи повече и повече светлина.
Вземете пример от дърветата и станете спокойни, прекрасни и щедри.

Открити са необичайни растения на Филипинските острови, за които металите са им нужни за поддържане на живот им.
Растението Rinorea niccolifera, открито от учените на Филипинския университет е способно да поглъща от почват никел в големи количества. В неговите листа може да се натрупват до 18 промила метали, това е сто пъти повече, отколкото при другите растения.
За това не е изненадващо, че то расте добре в почва, наситена с тежки метали, например, в западната част на остров Лусон във Филипините. То дори може да се разтвори система Topas 5.
За разлика от Rinorea niccolifera, повечето от известните на науката растения не могат да оцелеят в почва наситена с метали. Уникална възможност за абсорбиране на метали имат само около 350 вида растения от 300 000 известни на науката.
Филипински учени мислят да използват уникалното растение в полза на селското стопанство, с цел да се намали концентрацията на металите в почвата.

Естествения цвят на портокалите в топлите страни, където те растат е зелен. Техният външен слой съдържа много хлорофил, което придава зелен цвят на кората.
В по-хладните места хлорофилът се унищожава и както при листата по дърветата, които стават жълти  през есента, портокалът става оранжев.
Зелените портокали са узрели, а тези които са преминали кън оранжево, вече са презрели.
Въпреки това, хората са свикнали да асоциират зеления цвят с неузрял плод. За това много портокали изкуствено се преобразяват в оранжеви, като се подлагат на бързо замразяване и под въздействието на етилов газ, за да се отстрани хлорофила от кората им.

Тъжна есен. Плачеше не само небето, но и дърветата, разделяйки се с вече изгубилите цвета си листа.
А още по-тъжно е, когато знаеш, че любимият до теб умира, а ти оставаш сама.
Тя бе слаба женица. В нея бе заличен всеки полъх на жизненост и надежда. Очите ѝ плуваха в сълзи. В слаба струйка те се стичаха по сбръчканото ѝ лице.
52 години заедно, а сега той си отива ….. оставя я сама.
– Ник, как ще живея без теб? – изплака тя, седнала до леглото му.
Той се размърда под завивката, усмихна ѝ се окуражаващо и тихо прошепна:
– Вземи любовта, която имаш към мен и я разпростри върху околните …..

Гъсениците на тютюневите молци имат необикновена система за защита от хищници. Когато видят паяк те „издишват“ тези запаси от никотин и разяждащи вещества, които са натрупали от яденето на тютюн.
Пеперудите и гъсениците от вид Manduca sexta са доста разпространени в Северна Америка. Личинките се хранят с листата на растения от семейството на кучешкото грозде, по-специално тютюн, домати и картофи.
Учените използват тези гъсеници за лабораторни изследвания, поради високата скорост на размножаване, големи размери и простата конструкция на нервната система.
Изследователите предполагат, че източникът на техните „химически оръжия “ е любима им храна – тютюневи листа. Те тествали тази хипотеза чрез създаване на две трансгенни култури тютюн едната, от които не произвежда никотин и второ, наблюдавали способност на гъсениците за неговата обработка.
Поставили гъсеници и паяци на един храст. Паяците атакували, тези жертви, които не са могли да съберат в тялото си никотин и не са имали достъп до него.
„Нормалните“ гъсеници издишвали концентрирани пари на никотин и на неговите производни в този момент, когато паяка се докосвал до тях. Това е доказателство, че „химическото оръжие“ на тези животни са никотиновите пари, които издишат.