Както е известно, Картаген е град, на брега на Северна Африка, които упорито и успешно се е опитвал да унищожи римляните. С това селище е свързана интересна легенда.

Дидона, дъщерята на цар Тир, след трагичната смърт на мъжа си, избягала с привържениците си в Африка. Там тя направила необичайна сделка.

Жената придобила от нумидийския цар участък от земя. Според договора площта на участъка трябвало да бъде „колкото може да обхване една волска кожа“.

След подписване на законопроектът по продажбата, Дидона нарязала кожата на тънки ленти и ги наложила на земята една след друга.

Благодарение на тази уловка, царицата успяла да вземе земя, която ѝ е била напълно достатъчна, за да построи крепост. По-късно около крепостта възникнал град, който станал столица, на силна държава.

А ето и задачата:

Представете си, че кожата е имала размер около 4 кв.метра. Дидона я е нарязала на ивици с дебелина 1 милиметър. Каква площ е заемала крепостта.

Сега е ваш ред. Хващайте се химикала и изчислете, колко земя е придобила Дидона. Внимавайте в сметките, знае се, че земята е била достатъчна за построяването на една крепост.

Какво, не обичате да смятате? Омръзнало ви е, да ви карат в училище да решавате задачи?
Е, тогава прочетете …..

Отговор: 4 кв. м. = 4 милиона кв. мм. Общата дължина на лентата ще бъде 4 милиона милиметра или 4 километра. Тази достатъчно дълга лента може да огради квадратен участък с дължина на страната 1 кв. километър или кръг ограждащ приблизително 1,3 кв.километра.

Южнокорейският художник-скулптор Сен Хун Кан  е създал интересни скулптори на животни от метал, придавайки им динамична форма, демонстрираща силата на вятъра.

Въпреки, че самите фигури са статични, всяка част от скулптурата изглежда сякаш оживяват в момента, в който линиите се превръща в мускули и се движат хаотично, като вятър.

Създаване на всеки отделен проект от южнокорейския скулптор отнема значително време, тъй като „животните“ са изградени от голям брой ленти.

Всяка лента изисква надеждно заваряване, а също така и промяна на дебелината или дължината ѝ.

Скулпторите съдържат толкова много динамизъм, че напълно елиминират техния физически застой.

За да направят футболните игрища на райета, не е необходимо да сеят треви от различни сортове.

Лентите се появяват, защото тревата се подстригва в различни направления от косачките, които не само я срязват, но и я накланят.

Ако тревата е наклонена към зрителите, този участък изглежда по-светъл за сметка на по-високата площ на отражение от целите стъбла и обратно.

Тези ленти не са само за красота, те помагат на съдиите да определят кога има засада.

Специалисти от Китай предлагат да се прави пластмаса от нишесте и глина, които могат напълно да се разлагат в земята.

Компанията „Huawei“ предлага кутии, лъжици, пръчици за хранене, пакети, филмови ленти изградени на базата на глина и нишесте.

Такива продукти по външен вид и якост изобщо не се отличават от съвременните пластмасови изделия.

Освен това те могат напълно да се разлагат в земята на вода, въглероден диоксид и азот.

Новата китайска технология може да реши проблемите със замърсяването с пластмасови отпадъци.

В Пенанг се намира музей на фотоапарати. Той е открит на 31 август, 2013 и е станал популярна забележителност за много туристи и пътешественици. Голям брой добри отзиви за този музей са написани в социалните мрежи.
Не отминавайте този музей, там има указател, а на входа е поставен голям макет на старинен фотоапарат.
Тук е царството на камерите малки и големи, модерни и ретро, ​​играчки и истински …
Площта, която заема музея е малка, само два етажа. На приземния етаж е разположена фотоизложба, магазин за подаръци и кафе в далечния ъгъл на залата.
Има стълбище, което води по стената нагоре. Всички експонати са ярки и интересни.
Вторият етаж е платен. Там можете да видите най-древните модели камери, събрани от цял ​​свят, някои са на повече от 100 години и цифрови модели, които могат да съхраняват снимки на дискета.
Повечето апарати могат да работят.. На втория етаж има тъмна стая, където се проявяват ленти и се копират снимки.
Експозицията на музея е малка, отнема 30-40 минути да се разгледаа. Тук понякога идват ученици на екскурзия, запознават се с фотографската техника и историята на фотографията.