НАСА обяви, че ще изгради на лунната повърхност международна станция. Предполага се, че базата ще се появи на един от полюсите на спътника на Земята през 2024г., четири години след като на Луната бъдат изпратени за втори път астронавти.
Точното място, на което ще бъде построена базата за сега е неизвестно. Вероятно на някое от двете избрани места на Южния полюс, който най-добре се осветява от слънцето, а това ще облекчи производството на енергия. Освен това близо до тези места се намират находища на полезни изкопаеми, а също и пластове лед, които ще обезпечат станцията с вода.
На орбитата на Луната, по плана на НАСА, на експедицията ще се достави пилотиран космически кораб „Орион“, който се разработва в наши дни. Кацането на повърхността ще се осъществи от нов космически апарат, който ще може да се приземи в коя да е точка от лунната повърхност и свободно ще се движи по нея.
В него ще живеят членовете на експедицията, докато се построи постоянната база.
Първите четири години при строежа на базата, астронавтите ще пребивават на станцията не повече от седмица, след 2024г. членовете на експедицията ще могат да прекарват на Луната до шест месеца.
Лунната база ще приема не само научни експедиции, но и туристически групи.

По време на поредната буря в Северна Дакота на земята паднало зърно от град, което надминава всякакви рекорди.
То тежи 875 грама, а в диаметър е повече от 20 сантиметра.
Учените са се заели веднага с изучаването на това гигантско парче лед.
За да се увековечи находката са направени гипсови отливки, които ще се изпратят в един от музеите на Северна Дакота.
Наложило се при фотографиране на структурата на ледения къс, самият той да бъде разрязан.
Хубавото в тази история е, че при падането на земята. леденият къс не е засегнал никого.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.

Четиринадесет месечно дете търпи страшни болки. То се е родило без пори и тялото му не може да се охлажда. След раждането започват да му растат люспи.
Китайските лекари твърдят, че 14 месечния Сонг Шенг е заболял от рядка генетична болест. Появилите се люспи върху детето не дават на тялото да се поти, нито да губи топлина чрез кожата.
Родителите на детето го държат във вана с лед, за да контролират телесната му температура.
Бащата на малкия Сонг споделя, че детето търпи страшни болки и ако няма лед, температурата му се покачва.
За неговото състояние за сега не съществува лекарство. Родителите на Сонг Шенг търсят помощ вече и от алтернативната медицина.

Скоро в Токио бе открит Леден бар, в който абсолютно всичко, включително бара, мебелите, стените и тавана са изработени от истински скандинавски лед. За да се подържа този интериор, температурата на въздуха в заведението е минус пет градуса.
Този бар е истинско късче от Швеция в самия център на Япония. Такива ледени заведения вече са открити в Лондон, Милано и Швеция.
Барът е проектиран за 50 човека, а времето за посещението му е ограничено до 45 минути. Входът на бара струва 27 долара, като във тази цена се включват взетите под наем наметало с качулка и ръкавици. Това са много безопасни и удобни атрибути за пребиваване в такова ледено съоръжение.
Всички алкохолни напитки в менюто на бара са направени на базата на водка Absolut. Е, разбира се тук има и безалкохолни питиета.
Интересното в бара са неговите съдове направени от лед, с дебелина на прозорец в правоъгълна форма. Единственото неудобство в случая е, да се пие от ледено студена чаша.
За любителите на необикновеното, пребиваването в такъв бар би било  едно изненадващо преживяване.