В морските дълбини, в горите на Мадагаскар и африканската савана обитават животни с екзотична външност.
За фотографа това са диви същества, просто дар от Господа. Когато гледам такива снимки или кадри от филми се питам: „Това Photoshop ли е или реалност?“
За създаването на тези страни животни добре се е потрудил Създателят ни. Това съвсем не е никакъв компютърен експеримент.
Странни, но напълно реални животни, за които дори и не сме си мислили.
Това, което виждате на снимката е необичаен вид гущер. Освен външния си вид, това животно има интересно име – Молох.
То е кръстено на езическия бог Молих, на който според легендите, са принасяли човешки жертви.
Дали заради страховитата си форма е получил такова име?

Знаменитият и неуловим зелен лъч е рядко метеорологично явление, което се случва по време на изгрев и залез слънце.
По време на тези периоди, слънчевата светлина минава през големи слоеве от атмосферата и предизвиква ефекта на призмата.
Разбира се, това обяснение не е толкова вълнуващо, колкото морски легенди, които се разказват за това явление. Но трябва да бъдете голям късметлия, за да го наблюдавате.
За да видите зеления лъч, опитайте се да наблюдавате изгрева или залеза на хоризонта в ясен ден. Най-подходящи за тази цел са хоризонтът на океана или прерията.
Зеленият лъч трае само за частица от секундата, така че не примигвайте.

През лятото на 1944 г. американските войски завзели един от Марианските острови, наречен Сайпан, който е бил окупиран от японците.
От 30-хилядния контингент, 24 000 японци са били убити, 5000 се самоубиват през последните дни на сраженията и само малко по-малко от хиляда човека се предават в плен.
Почти всички пленници са се предали благодарение на резултатаната работа на 18-годишният морски пехотинец Гай Габалдон.
Като дете е прекарал няколко години в японо-американско семейство. При пленяването на войниците от противниковата армия е използвал познанията си за традициите и психологическите особености на японците.
Габалдон действал сам през нощта. Той убивалл или обездвижвал часовите край пещерата, след което убедил намиращите се вътре врагове да се предадат. При успешната си операция успял да закара 800 японци във базата си. Неговите колеги го нарекли Сайпански мишелов по аналогия на Гамелнския мишелов от средновековните легенди.

Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.

Стояха двамата един до друг. Той не искаше тя да си тръгне. И й каза:
– Не се отивай. Обичам те!
– Но ти не ме познаваш…. – смутено каза тя.
Той настойчиво продължи:
– Има два типа мъже. Първите още преди да са се влюбили, се стараят да разберат как тя яде сандвича си, как реши косата си, какви дреболии я притесняват, за какво се гневи на баща си и всякакви други истории-легенди, които се разправят за избраницата му. Другите пък, аз съм от тях, се влюбват, без да знаят почти нищо за девойката.
– Значи си влюбен в мен, защото изобщо не ме познаваш? Наистина ли наричаш това любов?
– Такава е любовта, която дава всичко на човека.
– Значи след като видиш как ям сандвич и с какво си закичвам косата, любовта ти ще секне?
– Не, тогава нашата близост ще се задълбочи, ще се превърне в желание на телата ни, в щастливи спомени, които обвързват.
Настъпи тишина.
– Как така ме обичаш, без да ме познаваш?
– Понеже си красива… Понеже си представям, че ще бъдем щастливи… Понеже ще мога всичко да споделям с теб, без да се срамувам. ….