Когато се връчва награда и не просто награда, а Нобелова награда, прието е да се благодари с реч или изказване.
Такава награда ще бъде скоро връчена на поетът Тумас Йост Транстремер.
Осемдесетгодишният Тумас е жива легенда. За този велик шведски поет казват, че ‘неговите кратки, полупрозрачни образи дават един актуален поглед към действителността.“ След такава характеристика ще искате да знаете какво е толкова особено в стиховете му.
Тумас не е само поет, но и пианист, човек с необичайно силна воля. Преди 20 години е прекарал инсулт и е загубил способността си да се движи.
На церемонията при награждаването той ще бъде в инвалидна количка, но въпреки това, ще благодари за наградата, като…“свири“ на пиано. Именно така „разговаря“ със света великият поет и пианист днес.
Преди да заболее Тумас поразявал с умението си да свири на пиано. Сега се справя много по-трудно със инструмента, тъй като дясната му ръка е обездвижена. Въпреки това шведските музиканти са му дошли на помощ, като са приспособили редица музикални произведения да се свирят само с лява ръка.

Древна легенда разказва, че на върха на Арарат доплувал ноевият ковчег. И когато водата се оттеглила, Ной се спуснал в подножието на планината и създал ново селище на това място. По-рано планината влизала в границите на Армения, но по-късно била прехвърлена на Турция. Въпреки това, тя все още е икона за местните и дори е изобразена на герба.

Може би тази историческа загуба е подсказала на сегашните „зелени“ архитекти да превърнат столичния център в гигантска офисно-жилищна планина.

Ереван се намира в полупостинната зона, това се отразява, както на качеството на почвата, така и на здравето на хората. Подобно на много други градски райони, столицата се сблъсква с типичните проблеми на околната среда. Липсата на контрол върху строителство на обществени места и особено върху малкото зелени зони, за които никои не се грижи, заедно с растежа на количеството автомобили осезаемо се усеща във въздуха. Наложило се да се вземат драстични мерки за възтановяване на качеството на живот в Ереван.

Проектански екип е създал проекта «Lace Hill“.

Изкуствения хълм ще заема 85 хиляди кв. м. На него има многобройни отвори с неправилна геометрична форма. Комплекса е покрит с подобие на пчелна пита, а отдалеч прилича на някои от древните арменски манастири издълбани в скалите или по-скоро на арменска бродирана дантела.

„Прозорците“ превръщат вътрешните коридори в открити тераси, осигурени с естествено осветление и вентилация, а също ще откриват на жителите и гостите зашеметяваща гледка обхващаща трите страни на града.

Повърхност на хълма ще абсорбира слънчева енергия, но основната част ще бъде покрита с жива изумрудена трева и важни селскостопански култури. Растенията от своя страна ще създадат жизнена среда за насекомите и няколко вида птици.

За поливане на зелените площи ще се използва пречистена „технически“ вода, която са използвали в «Lace Hill“. Източникът на топла вода и поддържането на желаната температура в рамките на комплекса ще се осъществява чрез геотермални кладенци.

Жилищните помещения са разположени на южната страна на хълма, където има много слънце и се открива красива гледка.

Офисните помещения с нуждаят от отразена светлина и не претендират за отлична гледка от прозореца, затова те са раположени на северната страна. В същия комплекс са включени медицински център, магазини, ресторанти, изложбени зали и кино.

Захарният сок от клена е открит от мързеливи жени. Така гласи една стара индианска легенда на ирокезите.
Тези жени не отишли да налеят чиста вода от далечния извор, а нарязали кората на най-близкия клен и напълнили съдовете с неговия сок. Те се прославили като най-опитните готвачки. Всичко приготвено от тях било вкусно и сладко.
Най-много захар се съдържа в сока на захарния клен. Наричат го още „захарно дърво“. Съдържанието на захар в сок му достига 3 процента.

Такава купичка сол се слага всеки ден в двата края на вратите и входовете, които току-що са изметени. Ресторантите,  пивниците, баровете, магазините, които следват традиционната японска култура спазват този обичай, с надеждата бизнесът им да процъфти.

Съществува легенда за произхода на този обичай. Първият китайски император от династията Цин имал 3000 наложници. Той правел нощни обиколки до фаворитките си с кола, теглена от вол. За да привлекат императора жените поставяли купчинка сол пред домовете си. Волът, които обичал да си близва сол, винаги спирал пред такива домове.

Известното ябълково дърво, чиято ябълка помогнала на Исак Нютон да открие закона за всеобщото привличане е оградено.

Една от най-необичайните атракции в Англия, трябвало да бъде спасена от излишното внимание на посетителите. Ябълковото дърво свързано с живота на Исак Нютон все още расте в Линкълншир. То е оградено, за да се запази от досадни посетители и безразлични към красивата легенда туристи.

Посетителите на дома на Нютон, в който той е живял от детството до юношеството си, са повредили корените на известното дърво в двора. Целта на поставената ограда е да запази дървото, а не да възпрепятства посетителите, чийто брой е 33 000 годишно за последните няколко години. Колкото повече хора идвали към дървото, толкова повече се уплътнявала почвата около него, а това пречи на растежа на корените му.

Това дърво доста е пострадало през 1890г., когато силна буря едва не изтръгнала туристическата забележителност с корените.. То прокарало нови корени, но приело странна форма подобна на буквата «S».

Днес посетителите могат да опитат от ябълките на знаменитото дърво.

Интересно е, че Нютон никога не е потвърдил истинността на тази история. Тя била публикувана в книга на Волтер в годината на смъртта на английският учен. Странно, но и сега тя привлича хиляди туристи на това място.