Лев Толстой в своя разказ „Ескимоси“ описва живота на този народ. Забелязал. че мъжете и жените имали абсолютно еднакви дрехи.
Единствената разлика била, че обувките в горния край били по-широки.
С какво е свързано това?
Защо са им на ескимосите по-широки горни краища?
Ако познавахте живота на този народ, веднага щяхте да се сетите.
Ако сте достатъчно любознателни, ще потърсите да прочетете.
За по- нетърпеливите следва…..
Отговор: В хят илесон атацед ис
По време на Първата световна война, синът на Лев Толстой Михаил Л. Толстой служил във 2-ри Дагестански полк на Кавказката родна конна дивизия.
На наградите, които били давани на поданици с нехристиянско вероизповедание, изображението на християнските светии – Св. Георги, Св. Владимир, Св. Ана и т.н., били заменени с държавния герб на Руската империя – двуглавия орел.
Въпреки това планинците много скоро помолили да им върнат наградите със Св. Георги – „конникът“, защото сред тях започнало да се затвърждава мнение, че са награждавани с „пиле“ – двуглавия орел. Правителството се съгласило и върнало образа на Св. Георги върху наградите.
В полковете на дивизията съществували утвърдени планински традиции и обичаи, като уважение към по-възрастните, гостоприемство и други. Това налагало особен отпечатък в бита, а също и на службата в дивизията.
Гостите в частите на дивизията се срещали, както у дома в Кавказ. Младият офицер показвал уважение към по възрастните конници, особено при по-дълго пребиваване на едно място, по време на почивка, което било в разрез с военния устав, но било съгласно планинските обичаи.
Дивизията е имала големи успехи. През май 1916 г. Черновци гордостта на Кабардинския конен полк са пленили 1483, сред които е имало 23 офицера. Количеството на пленените в цялата дивизия 4 пъти надвишава нейния състав.
През 1908 г. Лев Толстой получил писмо от индийския революционер Таракната Даса, който търсел подкрепа относно идеята за независимостта на Индия.
В отговор Толстой пише: „Писмо до един индус“. То било публикувано в списание Free Hindustan. В него той казва, че независимостта на Индия може да бъде извоювана само чрез ненасилствени методи.
Идеята за непротивене на злото, изложена в това писмо и в друга една статия на писателя „Царството Божие вътре в нас“, оказала силно влияние на младия Махатма Ганди, който по-късно оглавил националното движение в Индия.
Той успял да постигне мирно отделяне на Индия от Англия през 1947 г.