Специалисти от новозеландското Общество за защита на животните за два месеца научили няколко кучета да карат кола в рамките на кампанията за търсене на желаещи да се грижат за бездомни животни и да се измени пренебрежителното отношение към тях.

Обучението започнало на дървени колички, задвижвани от инструкторите и оборудвани с волан и скоростен лост.

След това кучетата били обучавани да управляват истински автомобили, като специално били удължени педалите за газта и спирачката, за да могат да ги натискат със задните си лапи.

Окончателната демонстрация включвала движение по права линия и завой на 180 градуса., с което кучетата се справили много добре, макар и с няколко команди от инструкторите.

Живяло някога едно голямо семейство. Дошло време да се преместят на друго място. Когато всичкия багаж бил вече изваден и натоварен, между възрастните и децата започнал сериозен спор.
Едни били „за“, а други „против“ да се всеме дворното куче с тях.
И този, от чиито зъби се страхувал в полунощ крадеца, лежал и внимателно слушал човешкия разговор.
„На тях вече не съм им нужен…..трябва ли изобщо да живея“?
…И повече не се надигнал, а покрил с лапи главата си.
Едно поколение по-късно, семейството отново трябвало да се премести на по-слънчево място.
Бившите деца стояли около багажа и спорели, дали да вземат старите с тях или не……

Кучетата навсякъде бягат „боси“, даже когато е много студено. Лапите им при много низки температури не замръзват.
При полярните лисици и вълци лапите им не замръзват при -35ºС. Дори тялото им не се охлажда.
Защо?
Японски изследовател е разрешил загадката. Той разгледал лапите на кучето под електронен микроскоп и открил нежна, гениално устроена мрежа от артерии. Кръвоносните съдове на краката са такива, че кръвта, която се охлажда чрез контакт със земята в същото време веднага се нагрява, точно преди да започне да се връща назад в тялото на животното.
Такава система за отопление имат пингвините в човката и делфините в плавниците.

Започна да вали. Струите удряха по прозореца, сякаш някакво животно се опитвайки да влезе. Тропа с лапи по стъклото, драска и удря, като от време на време затихва преди поредния опит.
Под святканията на мълниите и трясъка на гръмотевиците, всичко се изпълваше с удряне и неудържима бясна атака на природата срещу човека.
В бурята имаше някаква детска ярост, шумна, настойчива и дразнеща, но без разрушителното могъщество на тези сили.
Бурята се разрази с нова сила. Гръмотевиците се разнасяха мощно, проблясъците на мълниите осветяваха наоколо и се разсейваха като брилянти в пръските на водата.
Дъждът, подгонен от вятъра, падаше ту като поток, ту, подхващан от вятъра, биеше с коси струи.

Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.