Стигнаха до малък оазис. От ръба на висока канара се стичаше не много висок водопад. Той обливаше скалите и образуваше в подножието малко езерце с прясна вода. Почувстваха се благословени и преливаха от радост.

– Казах ви, че трябва да имаме вяра  – каза назидателно Ангел. – Бог ни доведе тук. Той няма да ни остави.

В оазиса имаше палми с фурми и храсти с ухаещ жасмин. Тръстики с месести стъбла растяха по бреговете на езерцето. Бели цветя се носеха по зелената вода. Те имаха формата на звезда.

Наблизо беше и малка горичка с черници. От листата им се носеше жуженето на осите и се долавяше пърхането на водните кончета.

Въздухът бе прохладен и свеж, особено когато подухваше лек бриз, който бе спокоен и нежен.

– Добре е да останем в това закътано място, – възторжено предложи Ангел.

– Ти не осъзнаваш, че в такива жестоки времена не е хубаво да се задържаме дълго някъде, независимо че имаме вода и храна, – каза Марта.

– Завистта си е завист и е присъща на хората, – започна философски да разсъждава Ангел на глас. – Колкото по-хубаво е мястото, толкова повече хората ламтят за това, което имаш. По-добре е човек да бъде бедняк, скитник, тайна в мрака на нощта. Ако притежаваш нещо, което другите нямат, ставаш мишена на тяхната извратена алчност.

– Щеше да бъде по-добре, ако бяхме направили лагера си в някоя от пещерите извън оазиса, – обади се Марта.-  Или да бяхме продължили още навътре в пустинята, следвайки следите на дивите камили.

Но Ангел се боеше от пустинята затова каза:

– Нека да останем тук, където  е по-безопасно.

Марта се боеше и предчувстваше, че нещо ще се случи. Имаше чувството, че пъстрите сенки под финиковата палма бяха приели формата на усойница.

Мина известно време и една змия пропълзя в пясъка пред краката ѝ

Тя  сподели страховете си със Сара и предложи:

– Хайде да се преместим.

– Има хора, влезли в пустинята преди нас, които никога не са се върнали – прошепна Сара. – Обикновено били изоставени от другарите си и били погълнати от дивите зверове. Други били победени от глада и жаждата, а трети били отвлечени и поробени от месните племената. ….. Тук имаме всичко, от което се нуждаем.

– Ако си тръгнем, означава, че сме неблагодарни на Бог за неговата милост.  –  продължи да настоява Ангел. – Тук ще се чувстваме добре.

Щом Марта погледна към останалите, които си подвикваха щастливо, докато се гонеха под палмите, в миг забрави страховете си.

Останаха там, където имаше вода и храна, въпреки че на здрачаване по бреговете на езерцето се събираха хиени, привлечени от прохладата на водата, както всички зверове в пустинята.

Тези жестоки създания идваха наблизо, очите им искряха хищно, вперени в магаретата още  нещо, което бяха пренебрегнали. Нощем хищниците издаваха звуци, от които им настръхваха косите, но те кладяха огън и се завиваха през глава.

Малко хора минаваха оттам, напълваха кожените си мехове с вода и продължаваха. Тя бяха достатъчно мъдри да не останат на постоянно място в тези несигурни времена, защото ако не зверове, то хора можеха да им напакостят.

Еритрея е една от най-бедните страни в света. Тя се отличава с много строг режим в сравнение с другите африкански държави.

През 2009 г., по време на турнира в Кения 12 футболисти от националния отбор на Еритрея избягали от лагера, където бил настанен отбора.

След две години 13 играчи от подновения състав на националния отбор на Еритрея също избягали, но в Танзания.

През 2012 г. целият отбор изчезнал заедно с лекаря на отбора, на следващата година още 11 играчи и старшия треньор ги последвали.
Бягствата не престанали.

Въпреки това Футболната асоциация на Еритрея не се предава и постояно набира нови играчи за националния си отбор.

Единственият оправдан на първият Освиенцимския процес през 1947 г. бил доктор Ханс Мюнх.

Той бил член на нацистка партия и СС. Но само Мюнх не участвал при разпределението на лишените от свобода за работа, за опити и за убиване.

Въпреки че Мюнх правел експерименти над затворниците, той прибягвал към различни хитрости, за да удължи срока на опитите си и причинявал, колкото се може по-малка вреда на хората.

По този начин той е спасил живота на доста хора.

Обикновено тези, над които правели експерименти в лагера, след като свършели с тях и не ставали вече за нищо, се изпращали в газовите камери.

Това се е случило в иракския град Мосул. За това съобщава прес- секретарят на Кюрдската демократическа партия в Мосул Саид Мамузин.

По неговите думи, „бойците са отвлекли 127 деца на възраст от 11 до 15 години. Децата се изпращат в специални лагери, където ги обучават, как да се справят с различни видове оръжия и да организират атаки“.

Мамузин е отбелязал, че бащата на едно от децата бил убит, когато се опитал да защити сина си.

„Като цяло в последно време стотици деца са отвлечени от бунтовниците. Всяко едно от тях е било тренирано за терорист-самоубиец“ – добавил Мамузин.

Десет деца аутисти плуваха в басейна за първи път. След няколко минути обучение, много от тях са били в състояние самостоятелно да преодолеят няколко метра. Според родителите, такива занятия дават резултати.

Преди четири години бил създаден уникален метод на лечение, разработен от експерти на Регионалната рехабилитационен център „Журавлик“. Децата безплатно са лекувани от лекари, масажисти, професионални психолози. В лагера те престояват 10 дни заедно с родителите си.

Според психолозите развлеченията помагат на аутистите да се адаптират към живота. Затова програмата е богата. Тя включва посещение в увеселителен парк, музей, художествена изложба и демонстрация на сапунени мехури.

Но най-важният етап от методиката е общение с връстници. През 10-те дена участниците в лагера прекарват време с доброволци деца на възраст от 6 до 12 години.

През следващата година организаторите планират да увеличат броя на местата в лагера. Такъв лагер може да се окаже за деца аутисти крачка към възстановяването им.