Ревностният проповедник на Евангелието Р. Харис веднъж бил поканен в град Атланта, щата Джорджия, да говори на лишените от свобода в един затворнически лагер. Когато затворниците били насядали, кой е на тревата на слънце, кой под дърво на сянка, един от тях отишъл на платформата за представи проповедника.
Своите думи той започнал така:
– Преди години в едно малко селце на щата Джорджия живели две момчета. Те заедно ходели на училище, заедно играели и посещавали църковните богослужения. Изведнъж едното от двете момчета престанало да посещава неделното училище  и църковните богослужения, като обяснило своето поведение с това, че смята всичко това за излишно, детска занимавка.
Другото момче продължило посещенията си в църквата, започнало да участва в църковния живот, защото виждало в това полза не само за себе си, но и за другите. Това момче, което не прекъсна посещенията на богослуженията в църквата, стана християнин и днес той ще ви говори. А това момче, което се отказа от всичко това, днес ви го представя.
Това е ярка илюстрация на живот с Христос и без Него.
Животът в Христос е истински живот. В него има пълнота от радост.
Живот без Христос е тежък живот. Колкото е по-безсъдържателен един живот, толкова той е по-тежък. Да живееш глупаво, неразумно и невъздържано означава не просто да живееш лошо, а бавно и болезнено да умираш.
Нека вашият живот да бъде с Христос и в Него.

Лятото е в разгара си. Отново е организиран лагер за децата сред природата. Веселите гласове на момчета и момичета огласят гората, където се намират новопостроените къщички на импровизирания лагера.
В следобедните часове децата получават, като допълнение към храната през деня, пресни хлебчета с чай.
За късмет в днешния ден между 200-та броя се намираха десет изгорели кифлички, буквално „черни“ на вид.
Нямаше с какво да бъдат заменени. И ръководителят на лагера се разпореди:
– Сложете ги на масата разбъркано….. или в шахматен ред……измислете там нещо, за да се замаскира ситуацията.
А когато дойде време за следобедната закуска, всичките 200 места бяха заети около масите. На крайната маса седяха ръководителите на децата в лагера.
Странно, но точно пред тях се оказаха десетте изгорели кифлички.
Първоначално ръководителят на лагера изпадна в шок. Той съвсем не очакваше такова развитие на събитията, но след това се засмя и успокои останалите възрастни на масата:
– Е, трябва да се смирим…..
И те горките се смиряваха 20 минути, докато слушаха разясненията му по въпроса.

В лагер се провеждала игра на тема „благовестие“.
Един човек стоял в яма, а децата трябвало да го изкарат от там.
Но той не искал да излезе, за това децата трябвало да го убедят, че е нужно да се измъкне от там.
Едно от момичетата казало:
– Погледни, ти си в ямата, а ние на върха! Ти би трябвало да ни завиждаш! Но завистта е лошо нещо!

Този рекорд принадлежи на жителите на Сиятъл. На 12 януари 2013 г. в битката със сняг участвали 5834 човека.

Историята познава много по-мащабни сражения със сняг, които имат своето място по време на Гражданската война в САЩ.

През 1863 г. две подразделения на Североверджинската армия, които били основната сила на Конфедерацията, скучаели. Нямали какво да правят в установения си лагер. Тогава решили да се бият със сняг в пълен боен ред с участие на кавалерията.

Завързалата се битка бързо привлякла войниците от намиращия се наблизо лагер. Така общото количество на участващите в играта възлизал на 9 хиляди човека.

Те са неразделна част от всяко състезание. Анекдотите за спорта често са измислени истории, забавни и остроумни. Те се измислят обикновено от фенове, когато любимците им губят. В такива случаи трябва да се намери и нещо весело, за да се посмеят. Ако не победа, то поне малко хумор.
Ето и някои от тях. Развеселете се и вие.

Млада гимнастичка получила телеграма от главния треньор на сборния състав по гимнастика:
“ Включена сте в отбора, който ще участва за Световната купа. Бързо елате в тренировъчния лагер“.
Тя бързо събрала багажа си и отишла на гарата, но до идването на влака имало още много време.
За да не си губи напразно времето, точно на перона започнала да упражнява упражнения и пируети.
Изведнъж към нея се втурнала възрастна жена:
– Мила, защо толкова се измъчвате? Елате и аз ще ви покажа къде е тоалетната.

Шампион
Неизвестен млад човек спечелил в шампионата на Франция бягането на 100 метра.
– Как успяхте да достигнете такива поразителни успехи? – попитал го един журналист.
– Навярно сте се тренирали дълго в някой спортен клуб?
– Не, обикновено съм на стрелбището. Там заменям мишените.

Говорили си две момчета:
– Аз играех футбол, хокей, тенис, занимавах се с шахмат и картинг, но всичко свърши, когато татко счупи компютъра.
Другото момче се засмя и каза:
– Моя баща казва, че по-добре е да даваш, отколкото да получаваш.
– Баща ти да не е свещеник?
– Не, боксьор.