Най-обикновенно семейство състоящо се от баща, майка и две дъщери.
Но тази сутрин се случи нещо много интересно.
Четиримата се събраха в кухнята и не можеха да решат, кой да иде да разходи кучето.
Тогава бащата предложи да играят на следната игра:
– Който пръв проговори, той ще изведе кучето.
След като играта започна Мимето, по-малката от дъщерите, започна да се облича. Надена нашийника на врата на кучето и се отправи към вратата.
Когато вече отваряше входната врата, всички останали се бяха събрали в антрето и хорово извикаха:
– Браво, Мими!
А тя се обърна и радосно взе да се съблича, като каза самодоволно на останалите:
– Хванахте се! Вървете сега да разхождате кучето!

Куче на име Конжо, от американския град Тусти е установило световен рекорд за най-бързо бягане на предни лапи.
Животното е успяло да преодолее пет метра на предните си крака за 2.39 секунди.
Стопанката на кучето Юлия Пастернак е казала, че нейният питомец наполовина е континентален той-шпаньол, на четвърт джек-расел териер и още четвърт на чихуахуа.
Тя е отбелязала, че Конжо, който се е научил да се придвижва на предни лапи още в ранна възраст, прибягва към такова движение ежедневно.
Предишният рекорд за най-бързо движещ се на предните лапи е принадлежал на шпиц на име Джиф, който успял да преодолее пет метра за 7.76 секунди.

Понякога можете да видите куче да прекоси улицата на зелена светлина. Дали градските животни са в състояние да приеме човешките навици?
Разбира се, всички животни и птици се адаптират към градския живот. Кучето не приема цвета на светофар, но то е забелязало поведението на хората при превключване на светлините и така успешно пресича улицата.
Какво ще кажете за „човешките“ качества в градската фауна?
Например, кучетата са много по-добри от хората в просенето по улиците. Те са идеални психолози. Не искат от всеки, а усещат, кой наистина може да ги нахрани.
Кучетата използват и „мошенически схеми“ за добиване на храна. Когато човек си купи сладолед или хот дог, кучето започва да лае силно с надежда, че човекът от страх или изненада ще хвърли това, което държи в ръцете си.

Акита-ину е най-старата порода кучета. Родината на тези кучета е Япония.
Прародител на породата е матаги-ину, която е използвана още през XIII век, предимно за лов.
Тези кучета охранявали замъците на знатните японци. По това време имало наказание за убийство на акита-ину, често даже отрязвали ръце или крака за това.
В историята на породата е интересно това, че по време на световните войни активно са я използвали в сражение, което едва не довело до пълното унищожаване на този вид кучета.
В началото на 1946 г. имало само 10 кучета от тази порода, но въреки това тази порода е оцеляла. През 1972 г. в Япония била създадена организация, задачата на която била да контролира чистотата на тази порода.

Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.