Това разстояние от кожа между носа и горната устна се нарича лабиална бразда или филтрум на латински и фитрон на гръцки.

Именно на това място се съединяват части на човешкото лице при развитието на ембриона на 2-3 месец от бременността.

Оказва се, че филтрум имат не само хората, но и кучетата. При тях филтрумът разделя носа на половина.

Беше прекрасен пролетен ден. Следобед. Димитър разхождаше кучето си из квартал.

По пътя срещна дядо, който бе излязъл с внучките си на разходка. Когато приближиха шосето старецът каза на по-малкото момиче:

– Не пресичай преди да дойда и да се огледаме!

Но малката лудетина тичаше към шосето без да се оглежда. Нямаше коли, така че мина безпрепятствено.

Дядото се усмихна и каза на Димитър:

– Все не слуша, какво да я правя.?!

Димитър сериозно се замисли: „Не постъпвам ли и аз така спрямо Божието Слово?Вместо да почерпя мъдрост и да живея според Него, все бързам. На всичкото отгоре съм напълно уверен, че мога да се справя с всичко сам.

Старецът изгледа изпитателно Димитър и сякаш прочел мислите му каза:

– Изправим ли се пред трудностите, едва тогава разбираме, че се нуждаем от Бог, за да преодолеем опасностите и изкушенията.

Димитър наведе виновно глава, а дядото продължи:

– За щастие Бог ни обича, прощава и е грижи за нас, дори когато не му се покоряваме. Аз обичам моята внучка, нищо че е палава, прощавам ѝ всички лудории и не преставам да се грижа за нея.

„Така е, – помисли си Димитър, дори, когато правим глупости, той плаче с нас ако сме се наранили, прощава ни и лекува раните ни. И това прави, защото ни обича“.

–

Седемгодишно момиченце играело в двора с кучето си, немската овчарка Хаус. Към тях пропълзяла гърмяща змия.

Кучето реагира мигновено и нападнало змията, закривайки момиченцето.

Ветеринарът после забелязал, че кучето е ухапано три пъти от змията. По инстинкт всеки би избягал още при първото ухапване, но кучето останало.

Верният пазач получил антидот навреме, но отровата повредила бъбреците му. Кучето можело да стои до момиченцето отново едва след няколко дни.

Не всеки човек би постъпил като това куче.

Вчера Доньо намери близо до железопътната линия, пес. Животното лежеше в локва кръв. Доньо в никакъв случай не желаеше да го остави така и потърси кола, за да го откара до ветеринарната клиника.

– Но как да го занеса до шосето, – каза си Доньо, – та той тежи повече от 20 кг.

Младежът свали колана си, подложи го под кучето, за да може да го поддържа по време на ходене. Така двамата изминаха почти два километра.

– Как се е оказало това куче в това състояние? – попита Младен, когато товареше животното, за да го закара на ветеринара.

– Попаднал е в ловджийски капан, – каза Доньо, – който е уловил лапата му. И животното е решило да се освободи. Първоначално е от гризнало само долната част на лапата, но когато разбрало, че това няма да му помогне отгризвал лапата  още по-високо, съвсем близо до тялото.

– Интересна е историята на това куче, – заклати глава Младен. – В затруднено положение, в тежък момент, то не се е отказало, да се бори за живота си.

Във ветеринарната клиника направиха операция на кучето. Наложи се да му премахнат цялата лапа, чак до лопатката.

– Виж го, – радваше му се Ана, – вече сам се храни и пие вода. Дори се опитва да се изправя, за да се движи. Какъв е добър и ласкав.

– Навярно преди е бил домашен любимец, – предположи Доньо.

Сега нашият космат герой, макар и без една лапа има нов дом и грижовни стопани.

Валя шофираше по пътя. Тя видя един мъж с мръсни и окъсани дрехи. Той държеше някакъв картон с надпис.

– Сигурно така си проси пари, – каза си Валя.

Светна червено и тя спря. Едва тогава успя да прочете написаното на картона: „Кучето е в приюта. Помогнете“.

Валя заинтригувана от написаното включи алармата и слезе от колата. Беше ѝ безразлично, какво ще си помислят останалите шофьори.

Тя отиде до мъжа и го попита:

– Какво се е случило.

Петър, така се наричаше мъжът ѝ разказа следното:

– За малко ме задържаха в полицията. Там прекарах два дена. А когато се върнах, разбрах, че са прибрали кучето ми в местният кучешки приют. За да си вземе кучето обратно, трябваше да платя 120 лева.

Валя нямаше толкова пари в себе си, а и се чудеше дали може да се довери на непознат мъж.

– Извинете, но трябва да тръгвам, – каза Валя на мъжа и потегли с колата.

Глождеше я съвестта и тя позвъни в кучешкия приют.

– Да тук идва един лошо облечен мъж и искаше да си вземе кучето, – потвърдиха от там, – ….явно добре се е грижел за него, защото кучето бе добре поддържано и хранено, когато го доведоха при нас.

– Но защо сте го прибрали? – попита Валя.

– Нали разбирате, такъв е закона, ако куче се окаже на улицата без надзор, ние го прибираме. Собственикът трябва да плати, за да си го прибере. Тези пари покриват разходите за храна, изследвания и всичко останало, докато животното е било в приюта. Дори, ако кучето е здраво, то ще живее в приют само дотогава, докато собственикът му не го освободи.

– А какво ще се случи, ако човекът няма пари, за да плати?

– Тогава приспиваме кучето завинаги.

Валя се върна при мъжа с надписа на картона.

– Елате с мен в приюта.

Там тя заплати необходимата сума. А след това с удоволствие видя как кучето щастливо скочи в ръцете на Петър.

Валя обичаше животните, тя бе трогната от това, че човек, който нямаше почти нищо, се грижеше така за четириногия си приятел.

Животът се оказва понякога много несправедлив. Лесно можем да осъдим човек, на който не му е провървяло. Но въпреки всичко е нужно да останем хора, независимо от обстоятелствата.