Слоновият крак отвън изглежда като масивен стълб с плоска подметка.
Въпреки това, можем да кажем, че в действителност слонове ходят на пръстите си като кучета или коне.
Целият товар при тези огромни животни пада на предните пръсти.
Петата на слона е силно повдигната, а стъпалото е образувано от дебел слой мазнина.
Синът на Петрана учеше във втори клас. Тя работеше като консултант в магазин за дрехи и получаваше малко повече от една чистачка.
Естествено Петрана не можеше да си позволи да харчи пари за някаква модна дрънкулка.
Синът ѝ порасна. Той вече учеше в гимназията, където учат децата на най-богатите хора в града.
Петрана плаща в тази гимназия с последните си пари. Тя искаше нейното дете да получи добро образование.
Веднъж на гимназистите им поръчаха да донесат това, което обичат най-много и да напишат съчинение за него.
Някой донесе костенурка, друг куче, трети водния си екип за гмуркане, едно момиче донесе таблета на Apple, а синът на Петрана майка си.
Тя се разплака, когато синът ѝ прочете своето съчинение.
Хората, които съблазняват другите да живеят като търсят удоволствия, приличат на безводни източници.
Тези, кито се стремят да утолят жаждата си с материални неща от този свят, още повече ще ожаднеят.
Лъжеучителите обещават свобода, а в същото време самите те са роби на греховни желания. Тези хора са глупави като Ваалам, чието магаре бе по-умно от него.
Светските приятели се хвалят с така наречената свобода и се опитват да съблазнят и вярващите да се върнат в света.
Когато човек е убеден в покварата на света, получава свобода само в Исус.
Ако слушахме тези светски съблазнители и се върнем в света, по-добре изобщо да не сме узнавали пътя на праведността, защото така бихме заприличали на кучето, което се е върнало на бълвоча си.
Запознайте се, това е Хосе Мухика. Това не е средностатистически фермер или прост старец.
Този човек е известен като „най-бедната президент“ в света. Той е президент на Уругвай.
Като човек, който се грижи за народа си, той не получава баснословни суми пари. Просто си върши работата и изгражда страната си.
Хосе Мухика жертва около 90% от заплатата си в размер от 12 хиляди долара за благотворителни цели, помага на бедните и дребните предприемачи.
Хосе винаги е облечен просто. Той не се грижи за това как да спечели повече пари, нито как да изглежда най-добре, а просто управлява страната си.
Той буквално е прекарал целия си живот в борба за страната си.
Мухика някога е бил партизанин и се е борил за правата на гражданите. Бъдещият президент два пъти е бил в затвора и 6 пъти е бил прострелян след опит за бягство.
Хосе Мухика е отказал да влезе в президентския дворец. Той решил да направи от него музей.
Днес Хосе живее във ферма заедно с жена си, където двамата отглеждат и продават цветя. Президентът кара Volkswagen Beetle от 1987 г.
За охрана той има само двама души и трикракото му любимо куче Мануел.
Президента на Уругвай смята, че той е като всички останали хора.
Във време, когато политици олигарси управляват света, историята на Хосе звучи вдъхновяващо.
Имах куче, което много се страхуваше от непознати, Всеки път, когато го водех на преглед при ветеринара, се налагаше да му слагам намордник, за да не ухапе лекаря.
Исками се понякога някой на мен да ми сложи намордник. Например, когато се скарах на възрастен мъж, че коментира с много силен глас и пречи на околните да гледат постановката.
Какво казва псалмистът?
„Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си.“
Щом той може да въздържа устата си, защо да не мога и аз?
Понякога дори да успея да замълча, емоциите бушуват в мен. Но това не трябва да е така.
Праведният живот изисква близки взаимоотношения с Бога.
Започнах да се моля на Господа да ми помогне да се въздържам от лоши думи. Когато съм раздразнена, Го моля да ме успокои и да ми даде сила да се контролирам.
Все още правя грешки и искам прошка от Бога. Вярвам, че следващия път ще се справя по-добре с гнева.
Само Божията любов може да промени гневните ни думи, за да служим за благословение.
Нека думите ни бъдат добри и да принасят добър плод.