Футболното поражение на сборният отбор на Хондурас от този на Салвадор в мач на четвъртфиналите за световната купа по футбол през 1970 г. е станало непосредствен повод за война между тези две страни.
Тази война продължила шест дни от 14 до 20 юли 1969 г.
Независимо от преходността на „Футболната война“, конфликтът скъпо излязъл и за двете страни. Общите загуби по разни данни са от 2 до 6 хиляди човека.
Мирният договор бил подписан чак след 10 години.

Един неприятен куриоз съпътствал Матеус преди следващия велик знаменателем момент в кариерата му.
През 1984 г. Матеус преминавал от „Борусия“ в „Бавария“ и предстоящия преход е бил известен много преди края на сезона.
Именно тези два клуба са станали съперници във финала на турнира за Купата.
По време на играта не бил излъчен победител. Резултата бил 1:1 и трябвало да се бият серии от дузпи.
От „Борусия“ пропуснали една от дузпите. И кой не забил във вратата решаващият 11-метров удар? Като по поръчка – Матеус. Той все още бил щатен футболист на „Борусия“.
Тази история се оказала много неприятна, въпреки че никой открито не го обвинил в желание да угоди на новите си работодатели.

На всеки празник се вари, пече…. Това е празник и за стомаха на домашните животни. Особено за тези, които успяват да се прокраднат и да си отмъкнат по нещо.
Кучето може да нахалства, ако по-рано сте му давали храна от същатата чинийка. То започва да смята, че неговото място е до вас на масата. За това не слагайте купата с храна на кучето в кухнята или където ядете.
По-добре не пускайте кучето в кухнята. Ако не ви слуша му направете капан. Сложете няколко монети в тенекиена кутия и я завържете с канап. Спуснете я, като на нея прикрепите нещо вкусно. Кучето ще хване храната и ще се опита да я издърпа, кутията ще го удари. Тя няма да го нарани, но ще го уплаши и то ще знае, че така не трябва да прави.
За крадящите котки от масата задейставайте ловният им инстинкт. Даже и нахранената котка разсъждава така: „Ако не взема тази храна сега, после ще бъде късни. Тогава ще я вземе някой по-силен“.
Отучването на котката да краде трябва да става още, когато е малка. Когато я хванете на местопрестъплението, пръснете я с вода от пулвелизатор или я тупнете с вестник. Виж да отучиш възрастна котка да не се върти край масата е много трудно.
Пробвайте капана за кучета, но вместо кутия използвайте пластмасов съд за вода.
Може пък това да върне добрите маниери на котката и да защити храната ви от атаките ѝ.

Грамофоните плочи отдавна са изпяли песента си. Само някои от тях са имали щастие да попаднат в колекцията на любителите на музиката, но повечето са захвърлени накъде по таваните на къщите и апартаментите.Те са надраскани и оръфани, качеството на звука изобщо не може да се сравнява със съвремената звукова техника, а репертоара им малко хора би развълнувал днес.

Оказва се, че на грамофоните плочи може да се даде втори живот. Те са отличен материал за еко-творчество.

Навярно сте чули за музиканта Мат Гласмайер, който със 350 грамофони плочи покри къщата си, вместо с керемиди. Има и други приложения на този отдавна забравен материал.

Естонският дизайнер от грамофонни плочи е направил оригинални циферблати. Всеки часовник е уникален и има само един екземпляр от него. Те са направени чрез лазерно изрязване. На тях са изобразени пейзажи, хора, животни и разпознаваеми известни съоръжения.

Чанти от грамофонни плочи, това е още една възможност да кажете на света за своите музикални вкусове и „зелената“ си философия.

Плочите са добър материал за изработване на декоративни чинии, вази, саксии, хранилка за птици, моливодържател….Тези неща можете да направите със ръцете си, като нагреете плочите, докато омекнат и станат податливи на деформация.

За целта загрейте фурната до 200-250 градуса, плочата се поставя върху метална купа. След 10-15 минути материала е готов за работа. Не забравяйте да сложите дебели платнени ръкавици. Когато шедьовърът изстине, може да го украсите с различни бои.

А искате ли уникален светилник от грамофонни плочи. Швейцарецът Бьорн е разрязал носителя на музиката по спирала, а след това полученият абажур е закрепил към цокъла. Освен това в средата на плочата майсторът е изрязал «Vinyl», което се отразява на тавана, след като се светне осветлението. Стилната лампа, въпреки нелепата си цена, оживява всеки интериор и изпуска неочакван аромат.

Хубавото на този вид материал е, че освен огъването, той може лесно да се реже, пробива и закрепва с болтове. Малко повече въображение и старите неща, ще се превърнат в гривни и бижута, обложки за музикални тетрадки и албуми, държатели за салфетки, писма и вестници.

Към плочите могат да се прилепят всякакви материали, да се декорират с кожа, стъкло, картон, дървена кора, мъниста, панделки, сухи цветя и мъх.

Можете да ги използвате за рамки, в които можете да вмъкнете фотографии, картини или красиво изписан етикет.

Накратко, не бързайте да изхвърляте „наследството от миналото“, все за нещо ще могат да се пригодят.

Един голям шоколад може да бъде не само шедьовър на кулинарното изкуство, но и средство за придвижване. Начина да плаваш на такъв сладкиш са демонстрирали френски сладкари, които устроили в град Кимпо уникална шоколадова регата.

Веднъж на 56 годишният Жорж Ларникол, френски майстор на сладкарски изделия му дошла идеята да поплува по реката с шоколадова лодка. Възможността да създаде такова сладко чудо му дали непродадените запаси, които били около 1 200 килограма.

За разлика от трите мъдреци, които се отправили по море в една купа,  Ларникол успял да акостира на пристанището в Конкарно.

Но това не била единственaта шоколадова лодка. Майсторът създал още седем такива, напълно достатъчни за една фрегата. Тя стартирала от френския град Кимпо и привлякла вниманието на хиляди хора. Какво ли не изобретяват хората, но шоколадовата регата е най-вкусната от всички възможни предложени и небивали състезания.

Всяка „шоколадка” била направена от 450 килограма непродаден шоколад. Сладките съдове плавали с кафяви платна, на които било отбелязано логото на Жорж Ларникол.

Трябва да признаем, че не всяка от седемте лодки е стигнала финала. Три от тях са потънали. Когато потомците ни решат да си припомнят старите времена и да почистят коритото на река Оде, ще могат да се „насладят” на славата си.

Зрителите предполагат, че тази акция е предприета с цел да се рекламира известното сладкарско изкуство на Ларникол, но нима това е лошо?

Следващото плаване на шоколадова регата е запланувано в края на юни 2012 година и ще се проведе в Брест.