Веднъж съпругът се върнал след като изучавал Библията. Прегърнал, целунал жена си радостен.
Жената учудено го погледнала и го попитала:
– Какво се е случило, скъпи?
Мъжът въодушевен отговорил:
– Нищо, просто с пастора изучавахме Библията.
– Навярно, от книгата на ефесяните „мъжете да любят жените си, както своите тела.“?
– Не, Евангелието, където Исус казва: „Вземи кръста си и Ме следвай“ …..

Представете си, че всичко, което имам, съм дала за благотворителност. Навярно ще кажете, че съм много добър човек, но ако това съм направила без любов, това „никак не ме ползва“.
Джордж Суитинг е казал: „Живот минус любов е равна на нула!“
Имате ли любов в себе си, която е много по-важна за другите, отколкото за вас?
Ако не си отворил сърцето си за Исус Христос и не си позволил на Святия Дух да работи в него, ти не можеш да постигнеш такава любов.
Това е любовта, с която ни е възлюбил Исус, отказвайки се от небесната слава, отивайки на кръста, заради нашето спасение.
Само Бог може да ни даде самоотвержена любов към другите, изменяйки ни вътрешно чрез Святия Си Дух.
Без Неговия Дух ние не можем да се освободим от оковите на егоизма, завистта и безразличието.
Ще видят ли околните в твоя живот любовта на Христос?

Готическият стил е невероятен. Той не е подвластен на времето и поразява със своите форми. В архитектурата, той се смята за най- изразителния, измислен от хората. В такъв стил са построени не само класическите средновековни религиозни сгради и замъци, но и модерни жилища.
Готическия стил има няколко форми, но всички те са прекрасни. Готиката във Франция, Англия и Италия не може да се сравнява, защото е уникална. Франция, това е страната, в която се е зародил този стил и е придобил „своя душа“.
В готическата архитектура има много шедьоври, но днес искам да ви запозная само с един от тях Кьолнската катедрала.
Строителствоти ѝ е започнало през 1248 г и е продължило до 1473 г, но не е било завършено и е продължило и през 19 век.
Катедралата е символ на Римокатолическата църква и германската готическа архитектура. Тя се намира в Кьолн и е седалище на архиепископа.
Кьолнската катедрала е сред паметниците, включени в списъка на световното културно наследство.
Тя е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа и втората най-високата катедрала в света. В нея има много реликви, които можете да видите. Катедралата е проектирана като Катедралата на Дева Мария от Амиен.
В основата са латинският кръст и високите готически сводове. В нея можете да се насладите на витражите, олтара и оригиналните вещи. Тази катедрала е истинско съкровище.

Ако не се чувствате обичани от Бога, вие със сигурност няма да предложите любов на някой друг. Невъзможно е да бъдеш любящ, освен ако не сте разбрали и не забравяйте, че Бог ви обича.
Трябва да си напомняте всеки ден това, което Бог мисли за нас – не какво мисли света или това, което мислиш ти за себе си. Това е, което премахва страховете ти.
Бог мисли за вас и ви обича.
Вие сте напълно приет от Него.
Ние прекарваме голяма част от живота като се опитваме да бъдем приети от нашите родители, колеги, от тези, които уважаваме, тези, които ни завиждат, и дори напълно непознати. Но вие трябва да осъзнаете, че Бог вече е уредил този въпрос на приемане. На кръста Исус ви направих напълно приемливи за Бога – без значение какво сте направили или ще направите.
Бог безусловно ви обича.
Бог не казва: „Аз те обичам, ако …“ или „Обичам те, защото …“ Той казва: „Обичам те! – завинаги“ Не можете да накарате Бог да спре да ви обича, защото любовта му не се основава на това, което правите, но на това кой е Той.
На вас напълно ви е простено.
Тъй като Исус умря на кръста и даде живота си за греховете ни, вие сте напълно простени. Римляни 8:1 казва, „Няма осъждане за онези, които са Христови“.
Бог ви смята за изключително ценен.
Има две неща, които създават стойност: кой е собственик на нещото и това, колко е готов да плати за него. Исус Христос плати за вас с живота си. Ето колко ценен си ти.
Когато се сетиш, че си приет, обичан, опростен и ценен за Създателя на Вселената, ще бъдеш по-добре подготвен, за да покажеш любов към другите и ще изградиш по-дълбоки взаимоотношения с тях.

В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..