Ние не знаем колко са тежки кръстовете на останалите хора.

Завиждаме на богатия човек, а той едва тегли кръст украсен с злато и скъпоценни камъни.

Понякога виждаме човек, чийто живот изглежда добре се развива. Той носи кръст обвит с цветя.

Ако имахме възможност да опитаме всички кръстове, които ни изглеждат по-лесни от нашите, накрая щяхме да се убедим, че никой от тях не е подходящ за нас, както този, който носим в живота си.

Не е тайна, че много млади хрисияни, когато в началото се учат да се молят, наизустяват специфичен набор от молитвени фрази и понякога ги поставят на най-неподходящото място.

Веднъж поискали от една жена, която скоро била приела Исус за свой Господ, да се помоли за изцелението на един човек, който бил настинал.

В края на молитвата жената с вяра и ни най-малко съмнение, победоносно провъзгласила:

– Сополите на този човек на кръста на Голгота!

Как да стане това? Първо, трябва да направите Исус управителя на живота си.

Проблемът е, че ние обикновено искаме да бъдем мениджър на собствения си живот, за това спорим и не са съгласяваме с Бога. Ние мислим, че знаем какво е най-добре за нас. Причината да сме под голямо напрежение е, че постоянно се борим Бога в ума си.
– Знам, че Бог казва, да се направи това, но искам да направя нещо друго

Всяка сутрин, когато се събудиш, ще трябва да вземеш решение: Кой ще бъде отговорен за живота ти? Кой ще бъде в контрола на нещата, вие или Бог? Кой ще командвате парада, вие или Бог? Всеки ден, миг по миг, вие взимате това решение. Когато решите да бъдете мениджър на собствения си живот, това предизвиква конфликт, объркване и стрес.

Исус казва: “ Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва“. Ето какво християните са склонни да правят. Когато станем вярващи в Христа, ние не Му даваме мястото на водача, а Го оставяме на задната седалка и сядаме отпред на мястото на шофьора. Ние постоянно Му даваме „съвети“:

– Не, включи по този начин. Спри се. Изчакайте. По-бързо! Искам да го направя така. Нека да видя с очите си.

Животът ти не изглежда много красив, когато се опитваш да доведеш Бог в живота си. Ти просто трябва да Му позволиш на да бъде Бог. Направи Исус управител на живота си.

Основната цел на Исус бе да възобнови отношенията с Отца и да разруши греха. Той искаше осиротелите деца да станат Негови синове и дъщери.

В днешните дни хората се чувстват сираци без Бога. Те са самотни в домовете си. Понякога обградени от много хора, дори и да са в компания пак се чувстват изолирани, изоставени, неутешими самотници.

Тази „екзистенциална тъга“ и желанието хората да се освободят от Бога, в действителност е желанието да Го придобият.

Ние сме създадени, за да бъдем Божии деца и това е заложено в нашето ДНК.

След огромния дар на любовта, който се явява смъртта на Исус на кръста, Святият Дух се е излял върху човечеството като огромен поток на благодат.

Вярата на хората ги възражда към живот на деца на Господа.

Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.