Малко известно по нашите места, но не по-малко опасно е инфекциозно заболяване на Шагас, наскоро обявено от американски експерти  като „новия СПИН в Америка.“ Такива големи думи са казани след като проучването беше установило, че причинителят на болестта на Шагас в ранните стадии на болестта се държи като имунодефицитен вирус.
Това сходство се отразява във факта, че болестта е трудна за диагностициране във времето и по симптомите, „дори може да възникнат няколко години след инфекцията“.
До сега в света са заразени с болестта на Шагас, около 10 милиона души. Повечето от тях са жители на Боливия, Колумбия и Централна Америка. В същото време, от порядъка на 30000 случаи са регистрирани в САЩ. Още през 2005 г. броят на заразените се оценява на 2 милиона души, следователно, епидемията се разраства и напредва.
Смъртоносно инфекция е била открита през 1909 г. от бразилският лекар Карлос Шагас. Тогава стана ясно, че причинителят на болестта е паразит пренасян от кръвосмучещ бръмбар.
Само през 2008 г., от тази малко позната болест Северна и Южна Америка губи около 10 хил. души. Ситуацията се задълбочава от факта, че заразата се предават от преливане на кръв, от майка на дете, както и повторно използвани спринцовки.
Приблизително при една четвърт от заразените пациенти паразита се установява в сърдечния мускул и предизвиква тежка кардиомиопатия и смърт, който често се нарича „разрив на сърцето.“
Основният проблем при болестта на Шагас се крие във факта, че това е нелечимо. Ако е възможно разкриване на инфекция в ранен етап, три месеца интензивно лечение, може значително да забави развитието на заболяването. Но пациентът е носител на паразита за дълго време, а лекарствата са много скъпи, прекалено скъпи за обикновените боливийците или граждани на Еквадор.
Туристите, които пътуват до екзотичните страни на Северна и Южна Америка трябва да бъдат далеч от порутени къщи, хапещи насекоми, с инсектициди да обработват облеклата си. Да се въздържат от кръвопреливане в страни, изложени на риск.
Съществува хипотеза, че най-известната жертва на това насекомо е Чарлз Дарвин, който в младежките си години се е заразил по време на пътуването си на „Бийгъл“ и умира  на 73 години от сърдечен удар.

Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.

Космите върху тялото днес могат да изглеждат безполезни, но според учените те могат да помагат при откриването на паразити.

Жените в миналото предпочитали мъже без паразити, за това избирали мъже с повече косми по тялото. Защо ли?

За разлика от маймуните, хората са почти без козина, но плътността на космените фоликули на тялото ни е същата, както тази на маймуните с нашия размер. Косъмчетата, които покриват нашето тяло, са видоизменен остатък от нашите предци.

Майкъл Шива Йоти от Англия оглавява група, която изследва биологията на кръвосмучещите насекоми.

Изследователите събрали 29 студенти доброволци. Обръснали част от космите им върху ръцете. След това наблюдавали колко време е било необходимо на студентите да усетят пуснатите паразити по кожата и колко време е било необходимо на тези животинки да засмучат кръв от ръката.

Било установено, че космите увеличават шанса, насекомите да бъдат намерени по-бързо, защото космите действат като датчици за улавяне на движенията. Освен това обръснатите части улеснявали бързото засмукване и бягство на паразита.

Изследователите подчертават, че те не искат да кажат, че разликата между окосменост при мъжете и жените се дължат на паразитите, но те спомагат за тяхното по-бързо откриване.

През 1912 г., когато Теодор Рузвелт се кандидатирал за президент, по време на една от срещите си с избирателите бил прострелян. Куршумът пробил калъфа за очилата и дебелия ръкопис на речта му.

Рузвелт не напуснал мястото, а привличайки вниманието на публиката с това, че току що по него са стреляли, говорил половин час.

Ловният му опит подсказал, че щом не кашля кръв, куршумът не е пробил белите дробове и раната не е смъртоносна.

По-късно се установило, че снарядът е влязъл в гърдите на 76 мм, но да се извади било много рисковано. За това Рузвелт го носил цял живот.